Споделени тайни [calibre 3.15.0]

кажа каквото и да е, стига да прекарам още няколко минути с нея.

— Най-добрите в града.

Лицето й отново добива нерешително изражение. Тя поглежда към телефона в ръцете

си, после отново към мен.

— Аз… — Дъвче засрамено долната си устна. — Навярно първо трябва да се обадя на

съквартирантката си. Просто за да знае къде съм. Обикновено по това време вече съм у дома.

— Разбира се.

Обърн свежда поглед към телефона и набира номера. Чака, докато човекът отсреща

вдигне.

— Здрасти — казва в телефона, — аз съм. — Усмихва ми се успокояващо. — Тази вечер

ще закъснея, ще пийна по питие с един мъж. — Замълчава за секунда, сетне ме поглежда със

странно изражение. — Хм… да, предполагам. Той е тук.

Подава ми телефона.

— Тя иска да говори с теб.

Пристъпвам към Обърн и вземам телефона.

— Ало?

— Как се казваш? — пита някакво момиче от другия край на линията.

— Оуен Джентри.

— Къде ще водиш съквартирантката ми?

Тя ме разпитва с монотонен, властен глас.

— В бара на Харисън.

— По кое време тя ще се прибере у дома?

— Не знам. Може би след два часа? — Поглеждам към Обърн за потвърждение, но тя

само свива рамене.

— Грижи се нея — заръчва момичето. — Ще й кажа кодова дума, за да я използва, ако

ми позвъни, молейки за помощ. Ако не ми се обади до полунощ, за да ми съобщи, че се

прибира жива и здрава у дома, се обаждам в полицията и ще докладвам за убийството й.

— Хм… добре — отвръщам през смях.

— Дай ми пак да говоря с Обърн — нарежда инквизиторката.

Предавам телефона на Обърн, малко по-нервен от преди малко. По обърканото

изражение на лицето й се досещам, че тя за пръв път чува за кодовата дума. Допускам, че

или двете със съквартирантката й живеят заедно отскоро, или Обърн никога не излиза навън

да се забавлява.

— Какво? — изумява се Обърн, докато слуша по телефона. — Що за кодова дума е

„моливен член“?

Тя се плясва засрамено по устата.

— Извинявай — смотолевя, задето неволно се е изпуснала. Мълчи известно време,

после лицето й се сгърчва смутено. — Сериозно? Защо не можеш да избереш нормални думи

като „стафида“ или „дъга“? — Клати глава и тихо се смее. — Добре. Ще ти се обадя в

полунощ.

Приключва разговора и се усмихва.

— Емъри. Тя е малко странна.

Кимам в знак на съгласие за странната част. Обърн сочи към вратата.

— Може ли първо да се преоблека?

Съгласявам се охотно, доволен, че тя ще се върне с дрехите, с които бе дошла. Когато

изчезва в банята, вадя телефона си и пиша есемес на Харисън.

Аз: Идвам да пийна. Сервирате ли панирани пръчици със сирене?

Харисън: Не.

Аз: Направи ми услуга. Когато поръчам панирани пръчици със сирене, не казвай, че ги

няма в менюто. Просто кажи, че са свършили.

Харисън: Добре. Странна молба, но както кажеш.

Глава 3

ОБЪРН

Животът е странно нещо.