Писмо от Едуард I, 6 юни 1303 г.
Сър Хю Корбет, пазител на Тайния печат, личен пратеник на Едуард I Английски и член на Кралския таен съвет, прегърна съпругата си лейди Мейв и му се прииска двамата да се върнат в леглото си в имението Лейтън в Есекс. Задържа я близо до себе си — русата й коса гъделичкаше бузата му, а меките й устни докосваха кожата му. Той я прегърна още веднъж, наслаждавайки се на благоуханието й, а след това се отдръпна. Мейв се усмихна, въпреки че искрящите й сини очи бяха пълни със сълзи, и вдигна поръбената с кожа качулка на тъмнозелената си наметка. Корбет си помисли, че с изключение на сълзите, така съпругата му изглежда още по-красива. За да разсее собствената си потиснатост, той погледна през рамо към двамата си спътници, които го чакаха, възседнали конете си. Ранулф-ат-Нюгейт, висшият служител от Съдебните служби на Зеления печат с вързана на тила рижа коса, бдителни зелени очи, бледо лице и леко зачервен от студа нос, улови погледа му и се извърна, все едно вниманието му беше привлечено от глъчката около портата. До Ранулф стоеше рошавият и облечен в сиво главен коняр Чансън, който се мъчеше да обуздае дребния кон, натоварен с дисагите и сандъците им. Корбет отново погледна към Мейв. Тя избута напред двете им деца, Едуард и Елинор, за да прикрие мъката си от предстоящото отпътуване на съпруга си. Кралският пратеник се наведе да ги прегърне, а после се изправи и страстно целуна Мейв по устните. След това се обърна, хвана юздите на коня си и се метна на седлото, като се престори, че се занимава с портупея3 си и наглася черното си вълнено наметало. Очите му още веднъж се устремиха към Мейв и той й изпрати беззвучно любовно послание. Накрая обърна коня си и заедно със спътниците си премина през дворцовата порта, повеждайки ги по пътя към Лондонския мост.
Също като Ранулф Корбет беше отметнал качулката си назад, за да вижда по-добре оживения път, и внимателно направляваше коня си по заледените коловози. Беше се отпуснал в седлото и се беше втренчил пред себе си, като примигваше, за да прогони сълзите от очите си. Ранулф яздеше вдясно зад него, а Чансън — вляво. Главният коняр носеше колосаното знаме с кралския герб, изрисуван във великолепно алено, синьо и златно. Изобразените на него леопарди, изправени на задните си лапи, бяха знак за всички, че това са хора на краля и не бива да бъдат възпрепятствани по никакъв начин. Група рицари-знаменосци, които веднага разпознаха кралските служители, също им направиха път и ги поздравиха. Корбет им кимна учтиво, а Ранулф вдигна ръка за поздрав с ясното съзнание, че кралските главорези ги изучават внимателно. Отпътуването на Корбет от Уестминстър определено предизвика суматоха. Хората извръщаха глави и с присвити заради хапещия студ очи оглеждаха двамата важни служители, облечени в черни кожени елеци и тъмнозелени прилепнали панталони, затъкнати в червени ботуши от кордовска щавена кожа. С едната си облечена в ръкавица ръка държаха юздите, а другата беше под наметките им, готова да извади меч или кама. Онези, които бяха отишли в Уестминстър по разни свои дела, си даваха сметка, че кралят е натоварил пазителя на Тайния печат с някаква задача. Присъствието на Корбет в кралския дворец винаги караше хората да шушукат, развивайки най-различни теории за случващото се. Все пак времената бяха опасни. От една страна, войната в пограничната област между Англия и Шотландия не се развиваше както старият крал би искал. От друга, недоволството на влиятелните лондонските търговци, които разполагаха с подкрепата на шайки разбойници, растеше, понеже кралят постоянно искаше пари, с които да финансира войната си срещу Уолас в Шотландия и да въоръжава бойните си кораби, които кръстосваха Ламанша, готови за сблъсък с каперите на Филип Френски. Задачата на кралския пратеник обаче беше тайна, а и Корбет беше последният човек, който би седнал да обсъжда причините за отпътуването си с някого. Вместо това той просто се намести удобно в седлото си и потъна в мисли за Мейв. Коледа и дванайсетте празнични дни бяха преминали като сън — в благодат и радост за сърцето и душата. През целия си живот Корбет не се беше чувствал по-щастлив и споменът за тези моменти извика на устните му още една благодарствена молитва:
вернуться
3
Ремък за носене на меч или друго оръжие. — Б.р.
![Нощна сянка [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/8/0/noshchna-syanka-bg-download.jpg)
