Нощна сянка [bg]

— Бихте могли да изпратите пълномощници в имението.

— О, не — усмихна се Едуард. — Лорд Скроуп има подкрепата на Светата църква, а и Камарата на лордовете и Камарата на общините не искат разни скитници да бродят из кралството.

— Ами жителите на Мисълам?

— Поощрявани от новоизбрания си кмет — Хенри Клейпоул, те с охота подкрепили лорд Скроуп в нападението му над Свободните братя. Знаеш как е — горчиво додаде кралят, — хората в малките градчета са враждебно настроени към непознатите. Като добавим към това и нетрадиционните схващания на братството за плътските грехове, става ясно защо за всичко обвинявали тях — независимо дали ставало дума за изчезнал предмет, или пък за прелъстена жена.

— Имало ли е изобщо някаква истина в обвиненията срещу тях?

— Разбира се! Мъжете и жените от Братството били такива, за каквито се представяли — поддръжници на свободната любов и просяци, които оцелявали благодарение на хитростта си и чуждото милосърдие — Едуард потри ръце. — Виж, Корбет, Скроуп е действал sine auctoritate — без да бъде упълномощен. Искам да го предупредя, че това никога не трябва да се повтаря, и да го накарам да погребе телата — тайно, но подобаващо.

— Ами останалите? — попита Корбет. — Какво трябва да знам за тях?

— Първо, трябва да знаеш, че кметът — Хенри Клейпоул, е истински подстрекател. Някои казват, че е незаконен син на Скроуп. Извънбрачно дете, плод на връзката му с някаква си мистрес Алис де Тъдънам. Самият Клейпоул се смята за законен наследник на Скроуп и е бил негов оръженосец в Светите земи. Клейпоул има избухлив нрав, врял е и е кипял в политиката, макар аз лично да смятам, че е просто празнодумец, който само вдига шум. Енорийски свещеник е отец Томас. Придружаваше ни в Уелс като капелан. След това му отпуснах много имоти, но той реши, че иска да служи на бедните Божии чеда, и се отказа от всичките си придобивки. Семейството му е от Мисълам, така че го назначих на служба в местната църква — Едуард се ухили. — Всъщност Скроуп и аз убедихме епископа да го назначи. Колкото до лейди Хауиса, подозирам, че не обича съпруга си, но поне му е вярна. Освен това е жизнена, интелигентна и миловидна, макар и малко устата. Ето че стигнахме и до сестрата на Скроуп — домина Маргарет — Едуард се протегна и се усмихна. — Маргарет Скроуп — продължи той. — Преди четиринадесет години, Корбет, въпреки че ти може би не си я спомняш, тя беше една от най-забележителните жени в кралския двор. Отличаваше се с рядка красота и не беше от онези дами, които само висят по прозорците на покоите си и хвърлят любовни погледи към всеки преминаващ рицар. Не, Маргарет обичаше да живее, да танцува, да преследва дивеч и да ловува със соколи. Често я подкачах, че е трябвало да се роди мъж. Тя учтиво ми благодареше и без заобикалки ми заявяваше, че е щастлива и така. Докато брат й воюваше в Светите земи обаче, с Маргарет се случи нещо и тя се затвори в себе си. Постъпи като монахиня в Бенедиктинския орден. Не след дълго способностите й бяха забелязани и с малко помощ от страна на приятелите й в родния й град и в кралския двор я назначиха за игуменка на манастира „Сейнт Фрайдсуайд“ в покрайнините на Мисълам. Аз обаче се съмнявам, че тя наистина се е променила. Скоро получих писмо от нея и от отец Томас, в което двамата изразяваха възмущението си от действията на брат й срещу Свободните братя и настояваха да упражня властта си, за да осигуря достойно погребение на убитите. Но да ги оставим тях, Корбет — Есекс е графство от първостепенно значение. Там се събират всички големи пътища към и от Лондон и източните пристанища. Не искам никакви брожения по тези земи. Въпросът трябва да се уреди възможно най-бързо. Скоро ще посетя Колчестър. Междувременно искам Скроуп да даде обяснение за действията си, преди Сагитариус пръв да му е потърсил сметка.