Дъщеря на съдбата [bg]

По времето, когато се появи момиченцето, Джереми Съмърс бе на тридесет години и вече работеше за блестящото си бъдеще в Британската компания за внос-износ. В търговските и банковите среди се славеше като почтен човек — думата му, скрепена с ръкостискане, бе равностойна на подписан договор, неоспоримо качество при всяка сделка, тъй като, докато прекосят океаните, акредитивите се бавеха с месеци. Не разполагаше с богатство и доброто име беше по-важно за него от самия живот. С цената на много жертви бе постигнал устойчиво положение в далечното пристанище Валпараисо и последното, което искаше в добре уреденото си съществуване, бе новородено бебе, сякаш предназначено да обърка привичките му, ала когато Елайза попадна в дома му, нямаше как да не я приеме, тъй като видът на сестра му Роуз, стиснала майчински детето в прегръдките си, разклати волята му.

Тогава Роуз бе едва на двайсет години, но вече бе жена с минало и възможностите й да сключи добър брак се смятаха за незначителни. От друга страна, тя сама бе пресметнала и бе решила, че и в най-добрия случай бракът би бил много лоша сделка за нея — при брат си Джереми се радваше на независимост, каквато никой съпруг не би й дал. Бе съумяла да устрои живота си и не се плашеше от клеймото на стара мома, напротив, бе се зарекла да предизвика завист у омъжените въпреки преобладаващата теория, че ако жената не изпълни ролята си на майка и съпруга, й поникват мустаци като на суфражетките. Все пак децата й липсваха и това бе единствената болка, която не успяваше да превърне в победа чрез строги ограничения над въображението си. Случваше й се да сънува стаята с облени от кръв стени, подгизнал от кръв килим, опръскана с кръв чак до тавана, а по средата, разсъблечена и рошава като обезумяла, самата тя ражда саламандър. Събуждаше се с викове и след това през целия ден не беше на себе си, безсилна да се освободи от кошмара. Джереми я наблюдаваше, обезпокоен от възбудата й, с чувство за вина, че я е завлякъл толкова далеч от Англия, макар да не можеше да се пребори със себелюбивото задоволство от начина, по който двамата се бяха настанили. Тъй като мисълта за брак изобщо не бе минавала през сърцето му, присъствието на Роуз разрешаваше трудностите в домашно и обществено отношение — две важни страни на кариерата му. Сестра му уравновесяваше неговия самовглъбен самотен нрав и затова той посрещаше със снизхождение промените в настроението й и излишните й разходи. Когато се появи Елайза и Роуз настоя да я задържи, Джереми не посмя да се възпротиви, нито да изкаже дребнавите си колебания и колкото и да се опитваше да стои настрана от бебето, изгуби изискано всички битки, като се започне от първата, когато трябваше да му изберат име.