![Зловеща паяжина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/6/zloveshcha-payazhina-bg-download.jpg)
Зловеща паяжина [bg]
- Автор: Грейс Том
- Серия: Нолън Килкъни #3
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-781-2
- Переводчик: Петър Василев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Зловеща паяжина [bg]». Краткое содержание книги:
Като много ветерани от VXE-6 Кун беше изпълнен с гняв и усещане за загуба, когато ескадрилата се стопи, самолетите ѝ бяха оставени да събират прах, а новите мисии бяха прехвърлени на въздушното крило на Националната гвардия. Беше летял над Антарктида двадесет и четири години и се беше влюбил в непокорената ледена пустош.
Годините след разформироването „Ледената кралица“ беше прекарала в пластмасов пашкул сред далечните пустини на Аризона. Тя беше един от стотиците военни и частни самолети, които лежаха в безбройните редици на Гробището, както наричаха стратегическата стоянка за временно съхранение.
— Старата кучка изглежда доста добре, а, Грег?
Кун се обърна, към него идваше Лен Холанд.
— Така ли се говори за една дама?
Холанд стисна ръката на Кун и погледна към „Ледената кралица“.
— Не е за вярване, че нашите самолетите са били в прашната пустиня всичките тези години.
— Не са се променили изобщо. — Погледът на Кун се плъзна по редицата към друг от самолетите LC-130-R. — „Полярният Пит“ също се пробуди безпроблемно от дългия сън. Къде са останалите?
— Точно зад мен.
От сградата за контрол на полетите излязоха десетина мъже, всички с авиаторски якета като това на Кун. Всеки самолет летеше с екипаж от шестима — пилот, помощник-пилот, навигатор, борден инженер и двама отговорници за товара. С тях вървеше и мъж с безлична риза, с вратовръзка на клипс и бележник.
— Командир Кун — започна мъжът любезно. — Аз съм Джим Евърс, управител на стратегическата стоянка за временно съхранение. XD-10 и XD-11 са проверени и всички системи са в готовност за полет.
Кун извади дебел плик от горния джоб на якето си и му го подаде.
— Това е разрешението ни за малкия ни отскок до Уако.
Евърс прибра плика.
— Самолетите са заредени, така че, щом приключите с предполетната подготовка, можете да излитате.
— Благодаря.
Евърс си тръгна, а Кун се обърна към екипажите.
— Момчета, знаете процедурата. Да вдигнем старите птички във въздуха.
„Ледената кралица“ и „Полярният Пит“ летяха ниско над Южен Тексас. Докато преминаваха над Уако и навлизаха в Мексиканския залив, внимаваха да не бъдат засечени от цивилните радарни съоръжения за контрол на полетите. Щом стигнаха над полуостров Юкатан, завиха на юг към Хондурас.
— Улавям сигнала — каза навигаторът. — Предава две-едно-пет.
Кун погледна през прозореца към тропическата гора долу, гъстата зеленина се разливаше едва на стотина фута под самолета.
— Крайно време беше. — Искаше му се да се приземи преди залез, но неочакваният насрещен вятър ги беше забавил.
Той завъртя плавно „Ледената кралица“, докато носът се обърна според напътствията на навигатора. След пет минути Кун видя зееща сред гъстата джунгла дупка. Пистата изглеждаше в добро състояние и беше достатъчно дълга и широка, за да може да се приземи херкулесът. От едната ѝ страна имаше бивак — големи палатки, няколко тежки камиона, хеликоптер и висок пилон с ветропоказател, който потрепваше от ветреца.
— Екс-Рей-Делта-едно-нула до Екс-Рей-Делта-едно-едно, край.
— Едно-едно, край — отговори Холанд.
— Ще направя едно кръгче и ще кацна. Последвай ме.
— Води, Едно-нула. Екс-Рей-Делта-едно-едно, край.
„Ледената кралица“ описа изящна дъга и се насочи към пистата, като бръсна върховете на дърветата по пътя си. Когато колесниците се спуснаха, от напечената от слънцето земя се вдигнаха облаци прах. Сивкавата пушилка се провлачи зад „Ледената кралица“ по протежение на пистата. Холанд изчака прахта да слегне и чак тогава започна заход.
— Все едно караш колело — подхвърли той, докато приземяваше безпогрешно самолета.
Вече на пистата, „Полярният Пит“ последва един джип с надпис „Следвай ме“ и беше отведен до „Ледената кралица“.
Докато Кун, Холанд и екипажите им слизаха от самолетите в задушливата жега на хондураската джунгла, от палатките изпълзяха петима мургави мъже и веднага се заеха да сглобяват скеле около самолетите.
— Командир Кун?
Кун се обърна и видя, че към него се приближава висок строен мъж с камуфлажни панталони. Той имаше гъста черна коса, а голямата брада му придаваше вид на революционер комунист.
— Съмнър Дюрок? — попита Кун.