Медея и нейните деца [bg]

Семейството беше тъй благословено голямо, че би представлявало прекрасен обект за генетик с интереси в областта на разпределението на наследствените белези. Генетик не се появи, но самата Медея с присъщия й стремеж да подреди, да систематизира всичко — от чайните чашки на масата до облаците в небето, неведнъж се беше забавлявала да строява братята и сестрите си в редица според усилването на рижавината — естествено само мислено, защото дори не си спомняше семейството да се е събирало заедно. Винаги отсъстваше някой от по-големите й братя… Майчиният бакърен цвят се беше проявил, така или иначе, у всеки, но само Медея и най-малкият й брат бяха същински рижи. Косата на Александра, по домашному Сандрочка, беше по-скоро с цвят махагон и огнено сияние.

Тук-там се появяваше дядовото им късо кутре, което се падаше незнайно защо само на момчетата, а и бабината им срасната висулка на ухото и изключителната й дарба за нощни видения, каквато впрочем имаше и Медея. Всички тези родови особености и още няколко не толкова ярки играеха в потомството на Харалампий.

Дори семейната плодовитост се беше разделила в две линии: едни като Харалампий с години не можеха да изкарат на бял свят никакво отроче, други, напротив — безгрижно бълваха червеноглави маляци. Самият Харалампий от деветстотин и десета бе намерил покой във феодосийското гръцко гробище, в най-високата му точка с изглед към залива, където току до втората война пърпореха последните му два кораба, все така зачислени към феодосийското пристанище.

Много години по-късно бездетната Медея събираше в дома си в Крим безбройните племенници и техните наследници и продължаваше сред тях кроткото си ненанучно изследване. Смяташе се, че много ги обича. Каква е любовта на бездетните жени към децата, е трудно да се каже, но тя изпитваше към тях жив интерес, който с възрастта дори се засилваше.

Не й тежаха сезонните струпвания на родата, както не й тежеше и есенно-зимната самота. Първите племенници идваха обикновено в края на април, когато след февруарските дъждове и мартенските ветрове се пръкваше изпод земята кримската пролет с лилавия цъфтеж на глициниите, розовите тамариски и китайската жълтуга.

Първото гостуване най-често биваше кратко, за няколкото празнични дни по първи май, някои оставаха и до девети1. Следваше кратка пауза и около двайсети май пристигаха момичетата — младите майки с деца в предучилищна възраст.

Тъй като племенниците бяха трийсетина души, графикът се подготвяше още през зимата — четиристайната къща не можеше да побере повече от двайсет души.

Феодосийските и симферополските шофьори, които обслужваха курортистите, прекрасно знаеха дома на Медея и понякога правеха лек отбив от цената, но уточняваха изрично, че в дъждовно време няма да карат нагоре и ще свалят пътниците в Нижни посьолок.

Медея не вярваше в случайността, макар животът й да бе пълен с многозначителни срещи, странни съвпадения и точно напаснати изненади. Веднъж срещнат човек се връщаше след много години, за да преобърне съдбата, нишките се изтегляха, съединяваха се, нижеха примки и правеха плетка, която постепенно очертаваше все по-ясна шарка.