Договорът „Паганини“ [bg]

Пенелопе Фернандес излиза от сградата на телевизията и тръгва към „Валхалавеген“. Беше чакала почти два часа за разговор с продължение на друга тема, когато продуцентът й съобщи, че са я зачеркнали, за да успеят да вмъкнат пет бързи съвета за плосък корем през лятото.

В далечината, в частта на Стокхолм на име Йердет, вижда пъстрия купол на цирк „Максимум“, където къпят два слона с маркуч. Единият извисява хобот и улавя силната водна струя.

Пенелопе е само на двайсет и четири, с къдрава черна коса, стигаща до под раменете.

Около шията й проблясва късо сребърно синджирче с малко кръстче от първото причастие. Гладката й кожа е със златистожълт цвят. Като зехтин или мед, така я беше описал един от съучениците й в някакво съчинение от гимназията. Очите са големи и сериозни. Колко пъти бе чувала, че поразително прилича на филмовата звезда София Лорен!

Пенелопе звъни на Бьорн, за да му каже, че идва, че ще вземе метрото от Карлаплан.

— Пени? Случило ли се е нещо? — пита той напрегнато.

— Не, защо?

— Всичко е готово, оставих съобщение на секретаря ти, само ти липсваш.

— Нужно ли е да се притесняваме?

Стъпила върху дългия стръмен ескалатор надолу към платформата на метрото, Пенелопе усеща забързаните удари на сърцето си от потисканото лошо настроение и притваря очи. Стълбата потъва все по-надълбоко, стеснява се и надолу става все по-хладно.

Родена е в Ла Либертад, един от най-големите департаменти в Салвадор. Майка й Клаудия Фернандес е била в затвора по време на гражданската война и Пенелопе се е появила на бял свят в килия, в която петнайсет интернирани жени направили всичко възможно, за да й помогнат. Клаудия била лекарка и активистка в просветни кампании. Тикнали я в позорния затвор на режима, защото се опитвала да популяризира правото на местното население да създава профсъюзи.