Тайната порта [bg]

— Не го слагай в устата си! — извика Сафийе и едва не събори с ръка предмета от ръката й. — Аз ще го взема, Есперанца. Дай ми го!

Зад дивана имаше отворен прозорец, от който се виждаше коридор със зелени и бели плочки, украсен със саксии с жасмин. В изолираната от високите стени сладост на нощта внезапно се дочу някакъв шум.

— Бързо, лампата!

Есперанца побърза да изгаси фенера си. В продължение на известно време двете жени стояха, без да смеят да помръднат.

— Котка, ваше величество — изрече тихо от мрака зад тях личната прислужница на Сафийе, забулена с тънък воал като господарката си.

— Колко е часът, Гюлбахар?

— Само няколко часа до изгрев-слънце, ваше величество.

— Колко бързо лети времето!

От другата страна на прозореца, над високите стени, се виждаше резенче от нощното небе. Изведнъж облаците се разделиха и стаята бе залята от ярка лунна светлина, по-силна и от фенера на Есперанца. Плочките по стените на стаичката като че ли потрепнаха и заблестяха — в сребристосиньо и сребристозелено, подобно на вода в огряно от луна езеро. В светлината на лунните лъчи попадна и безжизненото тяло върху дивана, почти голо, ако не се броеше финия бял муселин около слабините. Сафийе се загледа в него. Беше като женско тяло, меко и почти обезкосмено — пищните оголени бедра, тясната талия, увисналите гърди, зърната с цвят на меласа. Величествена скулптура от плът. Кожата, която през деня беше толкова блестяща и черна, сега бе станала пепелява, сякаш отровата бе изсмукала всичката й светлина. А в ъгълчетата на нелепо разтворените устни, дебели и червени като цветове на хибискус, се стичаше пяна.

— Ваше величество… — очите на еврейката се стрелнаха притеснено към Сафийе. — Кажете ни какво да правим сега, ваше величество!

Но валиде султан като че ли не я чу. Направи крачка към вътрешността на стаята.

— Малко славейче, стари приятелю…

Думите бяха не по-силни от шепот.

Тежките бедра бяха преметнати върху възглавниците, напълно забравили за скромност и свян като жена по време на раждане. Котката, която до този момент душеше сред парчетата порцелан по пода, скочи върху дивана. От движението й част от тънкото муселиново покритие се свлече, излагайки на показ частите отдолу. Есперанца се пресегна, за да ги покрие пак, но с бързо движение на ръката валиде султан я спря.

— Не, остави ме да видя. Искам да видя!

Направи още една крачка навътре в стаята. Откъм прислужницата й Гюлбахар дойде тих, сподавен звук като едва доловима въздишка. Също като останалите части на тялото и слабините бяха напълно обезкосмени. Между пухкавите черни бедра, там, където би трябвало да са мъжките части, нямаше нищо. На тяхно място имаше празно пространство — един-единствен гневен белег, втвърден и удебелен като след обгаряне, на мястото, където някога, в някакъв невъобразимо далечен момент от невъобразимо дългия му живот, един замах на острия нож беше отнел пениса и тестисите на Хасан ага — началник на черните евнуси на валиде султан.