Убийство в Оксфорд [bg]

— В къщата са живели студенти и има нужда от ремонт — Питър вече бе поел ролята си и плавно минаваше от стая в стая. Той отваряше вратите и изчакваше госпожа Уилямс на някой праг, така че прелестните ѝ гърди и смайващ задник го притискаха, докато тя се промушваше край него. — Но общо взето, условията са добри…

— Има ли хидроизолация? — прекъсна го тя.

— Не съм сигурен — призна той.

— Тапетите са влажни — промърмори тя и дръпна един отлепен тапет. — Всъщност това е без значение. Аз ще се погрижа.

— Добре. А това е спалнята на господарите.

— Е, сега това не върви — подхвърли Ник — Може да се нарече главната спалня.

Тя замислено го изгледа, но не каза нищо и се остави в ръцете им. След малко се отплесна — какъв беше смисълът да слуша някого, който обявяваше: „Това е банята.“ По-скоро я заинтригува странното ехо, предизвикано от думите им в празните стаи.

Осъзна, че никога не е била в къща, толкова гола и лишена от минало. Нито в една стая нямаше мебели. Тук-там се виждаха обли вдлъбнатини по килима, където преди са били леглата и шкафовете. В някои от стаите подът беше изкъртен и изглеждаше бял, като отпускари под пролетното слънце. Само по стените имаше тъмни и светли квадрати и правоъгълници от картини и постери, в чиито ъгли личаха следи от кабърчета. Отвътре на вратата на спалнята един избелял и прашен триъгълник сочеше къде е била закачалката за дрехи. Цялата къща сякаш внезапно беше опустяла, както Хирошима след атомната бомба.

Телефонът беше монтиран на кухненската стена, използвана като табло за обяви, разноцветни драсканици, цифри и причудливи карикатури. Някой се бе опитал да я почисти, но само отчасти, така че драсканиците бяха избледнели от огромното му усилие.