![Убийство в Оксфорд [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/5/ubijstvo-v-oksford-bg-download.jpg)
Убийство в Оксфорд [bg]
- Автор: Капелла Энтони
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Анимар
- ISBN: 954-911-763-4
- Переводчик: Ваня Блангева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийство в Оксфорд [bg]». Краткое содержание книги:
Една от служебните облаги на Дейвид беше нисколихвената ипотека и двамата се хвърлиха в бума на 80-те за недвижима собственост. Всички като тях го правеха, всички професионалисти от средната класа с два дохода, без деца и нечленуващи никъде. Понякога се връщаше назад и всичко ѝ напомняше за онова търговско-строително дружество по времето, когато грънчарите от бар „Грънчар“, готвачите от „Кукхам“ и банкерите от „Балхам“ профучаваха през обществените слоеве, като взимаха назаем и депозираха, продаваха и купуваха, изтощаваха се да строят, но не спираха да напредват по невидимата структура, позната като стълба на собствеността. Това беше интересна метафора, помисли си тя, стълбата преди всичко е нещо полезно, реално като тухлите и хоросана. Тогава никой не подозираше, че стълбата ще се превърне в сапунен мехур.
Следващите две години бумът създаде ефекта на разпръскването и разгони специалистите като тях от традиционните области Фулхам и Клафам в новосъздадените Балхам, Стокуел, Брикстън и Ламбет. Тя и Дейвид бяха пионери в Тутинг; те поправяха и продаваха с доста добра печалба. Шест месеца по-късно продадоха къщата в Батърсий и купиха една на стръмна улица в Кенингтън. Година по-късно купиха друга в скъпия Уондсуърт, която имаха намерение да преустроят от апартаменти в къща с шест стаи. Когато Дейвид остана без работа в кризата през 1987 г., той продължи ремонта на къщата, но не нае толкова много строители. Купи си лабрадор, замени служебното си БМВ със стар рейнджроувър и взе да пие повече, но животът, общо взето, течеше по старому. Тери пак бързаше след работа да облече стария гащеризон и да боядисва, да разглобява или да дяла изгнилите трегери. След шест месеца тя намери дамски бикини в жабката на рейнджроувъра. Първата ѝ абсурдна мисъл беше, че Дейвид е развил някаква мания. По-късно, като прозря истината, тя се изчерви от срам и провери дали бикините на любовницата са по-малки от нейните.
Дейвид имаше връзка със съседката повече от година. Той се оправда, че тя я започнала, но това не беше извинение. За него може би беше. Като всички мъже, той се оправда, че не можал да устои. Просто се бе пуснал по течението — градът, жилищният бум, изневярата. Изнесе се от къщи по нейно настояване.
После отиде при майка ѝ и призна всичко. Помоли я да му помогне. Молбите на майка ѝ бяха фалшиво наставнически, но Тери бързо ги отбиваше.
— Остани при съпруга си.
— Аз стоях, мамо, но той не стоя до мен.
— Дейвид научи урока си.
— Това е брак, мамо, а не училище.
— По-млада няма да станеш.
— Аз съм на 27, мамо. Сега можеш да родиш и на 45.
А най-жестоката реплика бе:
— Добре, аз няма да се подмладя, но поне да се порадвам на внуци, преди да умра.
— А брат ми Марк? Той и Рейчъл ще ти родят внуци, ако им платиш достатъчно.
И накрая:
— Всеки мъж има различни сексуални нужди.
Последният разговор свърши неочаквано, когато лабрадорът, който Дейвид беше оставил вкъщи, си пъхна носа под практичната пола на майка ѝ, получи ерекция и се изпразни върху краката ѝ. Тери изтича в кухнята за парцал и едва не се изсмя. Оттогава майка ѝ престана да дава наставления.
През петте години съвместен живот не бяха отворили сватбените си подаръци. Нямаше и смисъл, защото през няколко месеца се местеха. Сега Тери най-после ги разопакова и подреди в кутии машините за сладолед, порцелана, бурканите за спагети. Мо и фотографът, с когото се запозна на едни рекламни снимки, дойдоха една вечер да ѝ помогнат. Когато Дейвид се завърна вкъщи, диванът, леглото и масата в трапезарията бяха разрязани наполовина с една от металорежещите машини. Коремът на лабрадора също беше разполовен с дебела черна линия, нарисувана с флумастер. На предната половина беше написала „твой“, а на задната „мой“. Идеята беше на Мо, но го нарисува Тери.
Тя знаеше, че Мо е лесбийка от клюките в службата, но ги отдаваше на сексуална завист. В младежката среда на творческия отдел на агенцията, всяка късо подстригана блондинка, която разнасяше папката с документи с обеца на носа и задник в съдрани дънки, беше под прицел. Но когато Мо ѝ предложи за известно време да живеят в една квартира, тя помоли Тери да е толерантна към хората, които щяха да нощуват у тях.