Бунт [bg]

Започна да свива и разпуска разранените си ръце и погледна към Валънс, който яздеше редом с него. Валънс се беше настанил удобно, отпуснал масивното си тяло върху високата облегалка на седлото, и халките на плетената му ризница подрънкваха върху дървото. За разлика от по-младите рицари той изобщо не показа, че съжалява за случилото се, докато прекарваше захабено парче плат по дължината на меча си. Видя се, че върхът му е много по-остър от тъпите оръжия, които използваха Едуард и останалите мъже от групата. Забелязал погледа на Едуард, Валънс многозначително се усмихна:

— Нямаше как да бъде избегнато, племеннико. Нямаше как.

Едуард не каза нищо, само кимна и отново насочи вниманието си към пътя. Нямаше намерение да спори с чичо си за правилата на турнирите, след като той му беше помогнал да спечели повечето от онези, в които беше участвала неговата група през този сезон. Това му беше донесло коне, оръжия и брони, достатъчни за въоръжаването на цяла армия, да не говорим пък за десетките млади неженени мъже, привлечени от нарастващата му популярност. Преди няколко месеца по време на пир по повод победа един от тях го нарече новия Артур и името му остана, а това привлече още желаещи да се присъединят към групата под знамето с дракона. Валънс може и да беше побойник, чиято репутация на жесток човек беше известна далеч извън пределите на града във Франция, в който беше роден. Ала уменията му на бойното поле и фактът, че беше един от малцината членове на семейството на Едуард, които не го бяха изоставили, го правеха безценен. По тази причина Едуард беше дал на чичо си пълна свобода и не обръщаше внимание на яростните му изблици и множеството му прегрешения.

Когато двама от по-възрастните рицари подхванаха неприлична победна песен, скоро подета и от другите, Едуард се обърна назад, за да види редиците ухилени, потни лица. Повечето бяха малко над двайсетгодишни — като него, в по-голямата си част по-малките синове на френски благородници, привлечени от обещанието за плячка и слава. След месеци участие в турнири Едуард ги познаваше добре. Сега те бяха готови да се бият за него, без да задават въпроси. Още няколко седмици подготовка и щяха да бъдат напълно готови. След това щеше да се върне в Англия начело на отряда, за да си възстанови достойнството и земите си.