За Ерих Кестнер и книгите му (послеслов към сборника „Романи за деца“)

Ако оставим авторът да продължи, той ще ни разказва не с часове, а с дни. Но не е ли по-добре онези, които се интересуват повече от неговия живот, да си прочетат сами, на спокрйствие, неговата тъй увлекателна книга „Когато бях малко момче“ — тя вече се, превежда и наскоро ще се появи на витрините на книжарниците. Защото в края на този уж кратък послеслов би трябвало и аз да добавя нещо, инак издателството може да не го хареса, да ми се разсърди и току-виж не пуснало книгата за печат.

Най-напред, какво пропусна сам Кестнер? Каза ви кога е роден, но не и къде. Е, добре — в Дрезден, красивия град на река Елба. „Ако е истина, че зная не само кое е лошо и грозно, но и кое е красиво, това дължа само на щастието, че съм расъл в Дрезден. Нямаше нужда да уча от книгите кое е кубаво. Нито в училище или университета, Аз можех да вдъхвам красотата, тъй както децата на лесничеите вдишват горския въздух.“

Спомените му ние прекъснахме, преди да е споменал майка си. А той я обича много, както и тя него, И двамата остават близки и свързани през целия си живот. Отпърво тя е шивачка — шие корсети, по-късно става фризьорка. С природната си интелигентност майката на Кестнер знае във всеки момент какво е нужно на любимия й син, тя го изгражда като личност още в детството му. Двамата преброждат планините на Германия, наслаждават се на природата, запознават се с живота на обикновените хора. Тези странствувания са дали много на малкия Ерих. Вече младеж, той мечтае да стане учител. В известния Лайпцигски университет изучава германистика, но същевременно и история, и философия, и френска литература. Както сам авторът спомена по-оре, условията — политически и обществени — го принуждават още в студентските си години да започне работа като журналист и редактор. А с първата си книга за деца „Емил, малкият детектив“ той изведнъж става знаменитост. „Още с появата си Кестнер създаде школа — пише възторжено критиката за него. — Романите му за деца, четени с еднакво удоволствие и от възрастни, се превръщат в чужбина в читанки за изучаване на немски език. Романите му за възрастни разтърсват духовете…“