Наследството на Пьоленберг

Когато телефонът иззвъня, Пола Стенли се намираше в банята. Откакто напусна мъжа си, живееше сама. Почака с надежда телефонът да престане, но той продължаваше натрапчивия си звън. Изскочи от топлата вода, уви се в хавлията и изтича до спалнята. Ходилата й оставяха мокри следи по килима и тя ги оглеждаше с досада. Джеймс, бившият й съпруг, беше ужасно разхвърлян. Размяташе дрехите си по пода, сипеше пепел от цигари навсякъде, запращаше прочетените вестници из ъглите и отказваше да се подчини на какъвто и да било домашен порядък. Вътрешната дисциплина и съсредоточеността му се проявяваха само на състезанията. Може би тъкмо неговото безразличие към баналните неща в живота я беше привлякло, когато го срещна за първи път — пет пари не даваше за нищо; съзнателно се стремеше да не бъде обикновен човек. Пръскаше пари за глупости, а забравяше постоянно да плати сметката за електричество. Прахосваше цели нощи в скитания от едно нощно заведение в друго, като мъкнеше приятели и непознати, една тълпа от ласкаещи го безделници, и в същото време влачеше със себе си обърканата и преситена от впечатления Пола. Нейният собствен живот се ръководеше от сурови правила още от детските й години в строгия пансион. Принципна позиция на майка й бе да не бъде разпитвана и ангажирана от дъщеря си за нищо. Пола бе преминала целия си досегашен живот в стриктни ограничения и правила. Срещата й с човек като Джеймс Стенли я беше поставила в състояние, подобно на неизтрезняващ пияница. Забраните изчезнаха, задълженията, налагани от нормите, се разпаднаха на пух и прах и я завладя страхотно чувство за освобождаване.

Това обаче не продължи дълго, еуфорията бе временна. След сватбата този вид свобода се превърна за нея в притеснение, по-силно от всички други досега. Той отбягваше семейните задължения — всекидневните грижи се стовариха на нейния гръб, понеже той не бивало да бъде отвличан от подготовката си за състезания. Когато тя му изтъкваше, че жените, пиянството и разпуснатостта са също факти, пречещи на подготовката му, той не й обръщаше внимание. Щом Пола му възразяваше, той просто изчезваше. Колите бяха целият му живот. Спортната треска, славата и изневярата бяха нещата, които заслужаваха вниманието му. Тя често си задаваше въпроса защо изобщо той се бе оженил за нея. При първата им среща Пола бе отказала да влезе в леглото му. В своята неопитност тя се срамуваше да признае, че на двадесет и три годишна възраст е все още девствена, а на него и през ум не му минаваше, че е възможно да съществува такова недоразумение на природата. Беше я пожелал, а не бе в състояние да я има. И така под влияние на своята импулсивност и безотговорност той й бе предложил да се оженят. През шумотевицата на тлъстите вестникарски заглавия и виковете на възторжените почитатели те се бяха втурнали в брачната регистратура. Като сексуалност тя не представляваше за него кой знае какво постижение. Пола не разбра кога точно започнаха изневерите му, но инстинктът й да се предпази от обида я караше да не задава въпроси и да не се впу-ща в разследвания, независимо от глупавите му извинения. През тези пет години брачен живот Джеймс кроеше планове за състезания и се стремеше да се представи като достоен за подражание пример пред почитателите си, а Пола, обзета от несигурност, тръпнеше от очакване да се случи „нещо“. И когато то се случи, беше тъкмо според характера на съпруга й. Започнал бе публично връзка с една жена, а в изблик на момчешки възторг бе изповядал, че е влюбен в друга. Едната беше близка приятелка на Пола, която прекара на два пъти отпуската си с тях, но обектът на неговите непосредствени чувства беше неизвестен за нея — едно от тълпата лудеещи по скорости момичета, постоянни спътници на героите от състезанията. Още същия ден Пола опакова багажа си и си замина. Разводът им беше факт едва отпреди един месец.