Крадеца на зората
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Крадеца на зората». Краткое содержание книги:
Гарваните са наемен отряд в междуособните войни в Балея. От десетилетие те са верни единствено на себе си и на своя кодекс.
Защо приемат мисия от Школата по тъмна магия? И защо трябва да възстановят Крадеца на зората — заклинанието, което вещае края на света, но трябва да бъде извършено на всяка цена?…
Стъпалата бяха изградени в самата стена и стигаха до покрива на твърдината. Оттам човек можеше да се спусне в двора по спиралните стълби на всяка от двете по-малки кулички.
Незнайния поведе към лявата куличка покритите с кожа и ризници воини и мага — отряда на Гарваните. Отвори рязко вратата, изръмжа на стража да се дръпне и препусна надолу през две стъпала, като се подпираше на външната стена.
Още не бяха преполовили стълбата, когато отекна втори, по-мощен взрив, и разтърси замъка до основите.
— Пробиха стената на двора — подхвърли Хирад.
— Почти стигнахме — отвърна Незнайния.
Вратата в подножието на куличката беше отворена, но Хирад се усъмни дали Незнайния изобщо би забавил устрема си, ако я бе заварил затворена. Гарваните изскочиха под гаснещите кехлибарени лъчи и хукнаха към левия ъгъл на двора, където прахът от взрива се издигаше мътно във въздуха.
Враговете нахълтаха през мътилката, прескачаха отломките, които се бяха посипали по двора. Покритите с кожена броня и маскирани бойци се разпръскваха в редица. Хирад забеляза, че след тях идва още един мъж, който видимо не бързаше за никъде. И той носеше лъскава кожена броня, но бе наметнал черен плащ, който се развяваше зад гърба му. Лулата между устните му бълваше димни кълбета, а ако зрението на Хирад не го подвеждаше, изпод наметалото се подаваше глава на котарак, която мъжът галеше разсеяно, Илкар, елф и маг от Джулаца, изрече проклятие и се изплю на земята.
— Този е от Ксетеск…
Хирад поспря и се озърна. Стройният жилав елф му махна да продължи напред.
— Ти иди да се биеш. — Овалните кафеникави очи се присвиха под късата черна коса. — Аз ще го наглеждам.
Вражеските воини настъпваха равномерно вляво от Гарваните към отвесната каменна стена, в чието подножие се редяха складове със зърно, сечива и дърва за огрев.
Незнайния тутакси свърна натам, за да ги пресрещне. Хирад се мръщеше, все не можеше да откъсне поглед от самотната фигура с черния плащ зад мечоносците.
Шумът на битката отвън сякаш заглъхна в ушите му, щом се съсредоточи в предстоящото. Противниците бяха почти тройно повече от Гарваните и като видяха колко са малобройни, хвърлиха се към тях. Петима изпревариха останалите тичешком, вдигнали високо мечовете си, уверените им крясъци отекваха от стените.
— В боен строй! — изрева Незнайния и Гарваните пъргаво се подредиха в привичната за тях позиция.
Както винаги, Незнайния застана в центъра на леко неравния клин. Вляво от него бяха Талан, Рас и Ричмънд, вдясно — Сирендор и Хирад. Зад тях Илкар се приготви да ги брани с щита.
Незнайния почукваше ритмично с върха на меча си по земята на всяка крачка и Хирад, който търсеше в очите на враговете издайнически признаци, че са разбрали кой е насреща, изведнъж се озъби — забеляза как се поколебаха за миг.
— Щитът е готов — обади се Илкар.
Макар че чуваше тези думи от десет години, Хирад потръпна. Всъщност не усещаше нищо, но вече знаеше, че ще бъде опазен от нападение с магия, и долавяше трептенето на въздуха. Мечът на Незнайния престана да звънти по калдъръма и миг по-късно Гарваните се хвърлиха в схватката.
Острието на Незнайния изсвистя в дъга от долу на горе и от дясно на ляво. Противникът му нямаше никакъв шанс да се защити — оръжието му бе отбито встрани, лицето му — сцепено от брадичката до челото, а върхът на двуръчния меч пръсна кърваво облаче на излизане от раната.
Поразеният отлетя назад с такава сила, че събори други двама и дори не успя да изпищи преди края.
Отдясно Сирендор пое удар с ромбовидния си щит преди да разреже с острието си гръдния кош на врага. Хирад с лекота избегна непохватен замах отгоре, като се наведе настрана, и веднага мушна с две ръце меча си в шията на мъжа срещу него. Останалите врагове не се престрашиха да запълнят зейналата пролука в редиците им. Варваринът се ухили, пристъпи напред и ги подкани с жест да му налетят.
Вляво от Незнайния обаче битката не потръгна толкова добре. Рас и Талан разменяха удари с бойци, които умело отбиваха с щитовете си. Ричмънд все се озърташе, докато се бранеше и парираше противника със светкавични удари.
— Онзи заклинател ни минава отляво — извика той, пресрещна мушкане към корема си и изтласка противника назад.
— Следя го — отвърна Илкар приглушено от усилието да поддържа невидимия щит над всички. — Ей сега ще опита магия.
— Не се занимавай с него, остави го на Илкар! — заповяда Незнайния.
Мечът му се стовари върху щит и противникът залитна.