Крадеца на зората
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Крадеца на зората». Краткое содержание книги:
Гарваните са наемен отряд в междуособните войни в Балея. От десетилетие те са верни единствено на себе си и на своя кодекс.
Защо приемат мисия от Школата по тъмна магия? И защо трябва да възстановят Крадеца на зората — заклинанието, което вещае края на света, но трябва да бъде извършено на всяка цена?…
Хирад плъзна поглед по тялото на Дензър. Изглеждаше невредим, само устните му посиняваха.
— Аха… Ериан, пусни го да легне по гръб. Незнаен, ела тук и леко вдигни главата му. Освободи гърлото.
— Разбрах.
Хирад се взря в лицето на тъмния маг.
— Хич не си го помисляй! — Започна да натиска с все сила гърдите му над сърцето. — Не смей да умираш! Опомни се!
Ериан галеше косата на Дензър.
— Моля те! Нося детето ти. Не ме изоставяй. Хирад се сепна.
— Какво носиш?! Богове в небесата… — Натисна още по-усърдно. — Чу ли, Дензър? Имаш дълг, проклет да си. Дишай! Дишай!
Хирад го зашлеви безмилостно и по двете бузи. Незнайния му разтриваше шията и стискаше долната му челюст.
— Дишай!
Устата на Дензър се отвори широко, дробовете му поеха въздух, тялото му се напрегна и той седна изведнъж, като събори Хирад. Впи пръсти в гърдите си и изхриптя. Ериан пак се обля в сълзи. Дензър опита да се обърне към нея, но се килна и тя хвана главата му, за да не се удари в пода.
— Помислих те за умрял, мръснико. Мислех, че си мъртъв…
Той се усмихна и завъртя глава.
— Е, опитах се. Ама че ме болят гърдите!
— Трябваше да направим нещо за теб — промърмори Хирад.
— Ти да не си се здрависвал със сърцето ми?
— А, не. Само го убедих, че работата му е да бие.
— Благодаря.
Варваринът вдигна рамене.
— Ти си един от Гарваните. Как ще те оставя да издъхнеш, след като унищожи Върховните вещери? Каква слава има в това?
Двамата погледнаха едновременно през слягащия се прахоляк към синьото небе на Балея. Но в него висеше кипящо кафяво петно на сиви точки.
— Олеле… — въздъхна Дензър. — Убеден съм, че това не биваше да се случва.
Хирад позяпа още малко новото пространствено разкъсване.
— Ще го преживеем някак. — Стана и изтръска панталона и туниката си. — Как се чувстваш?
— Уморен. И натъртен.
— Е, сега тук е спокойно — промълви Илкар, но все се озърташе към петното.
— Да, засега е добре. — Дензър затвори очи. — Събудете ме след два-три дни.
— Може ли да ни оставите насаме за малко? — помоли Ериан, а пръстите й рошеха косата му.
— То се подразбираше — отвърна Незнайния. — Да вървим. Прибра меча в ножницата на гърба си и размаха ръце към изхода сякаш гонеше пилци.
— Илкар, какво те тормози? — Хирад отиде при елфа.
— Онова. — Илкар посочи разкъсването. — Питам се накъде ли води. Дано да е към свят, безвреден за нас. — Цъкна с език и въздъхна. — Какво ли направихме този път?
Хирад обви раменете му с ръка.
— Победихме. Хайде, отвън се вижда по-добре. — Завъртя елфа с лице към Незнайния, Троун и Уил и повтори: — Победихме.
— И ще си вземем парите, които ни дължат по договора — промърмори Илкар.
— Нима ще си позволиш да докоснеш мръсните пари на Ксетеск? — обади се Дензър от пода.
Елфът прихна.
— Не съм придирчив, като стане дума за пари.
— Това са думи на истински наемник — одобри Хирад. Ериан се прокашля зад него.
— О, извинявай. — Хирад посочи изхода. — Гарвани, след мен.