Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
Буйните викове след неговото изказване доказваха, че от комитета се иска рапорт. Комитетът бе свикан веднага и десет минути след това се яви Робер Ленде да каже, че ще бъде организиран съд в състав от девет души съдии, на които се дават пълни права и които се упълномощават да събират сведения без оглед на средствата. Било по предложение на конвента, или по свое усмотрение, те щяха да бъдат натоварени да разследват всеки, който се опитва да заблуждава народа.
Даваше му се широк простор за действие. Това можеше да се разбере веднага. Тогава жирондистите се досетиха, че в момента се готви тяхната собствена присъда. Те вкупом станаха.
— По-добре да умрем, отколкото да одобрим тази инквизиция! — рекоха те.
В отговор на това възклицание монтанярите поискаха предложението да бъде гласувано от всички.
— Да — извика Феро, — да, нека се произнесем по този въпрос, за да дадем на света възможност да види кои са хората, които в името на закона искат да погубят невинността!
Предложението беше гласувано явно и, противно на всяка надежда, мнозинството заяви: първо — че ще има съдебни заседатели; второ — че тия заседатели ще представят с равен брой хора всички окръжия; трето — че назначаването им ще става от конвента.
По времето, в което се приемаха тези три предложения, отвън нахлуваха буйни викове. Конвентът беше привикнал на посещенията на тълпите. От вътре попитаха какво иска народът, отговори се, че народът иска да изпрати делегация доброволци. Делегатите току-що бяха обядвали на житния пазар.
Вратата на сградата беше отворена. Сред общи възгласи и бурни ръкопляскания вътре влязоха повече от шестстотин полупияни хора, въоръжени със саби, щитове и копия. Докато минаваха през шпалира от зяпачи, те продължаваха с пълен глас да настояват за смъртта на предателите.
— Да — провикна се Коло д’Ербоа, депутат от левицата, — да, приятели, въпреки че мнозина ще ни клеветят и ще интригантстват по наш адрес, ние ще спасим свободата, ние ще спасим и народа, и свободата му!
Тези думи бяха придружени от един мълниеносен поглед към жирондистите, поглед, който им даде да разберат, че народът и свободата още не са в безопасност.
Действително, веднага щом заседанието на конвента привърши, монтанярите се пръснаха из разните клубове; втурнаха се в Термопилския клуб и в Клуба на якобинците и им предложиха предателите да бъдат поставени вън от закона, а това значеше те да бъдат заклани още същата нощ.
Жената на Лове живееше на улица Сен Оноре, близо до Клуба на якобинците. Тя чу крясъците, слезе на улицата, влезе в клуба, изслуша предложението и бързо притича обратно да предупреди своя съпруг. Лове се въоръжи, разтича се от врата на врата да предупреди приятелите си, узна, че повечето от тях ги няма вкъщи, и когато научи от слугата на едного, че всички са се събрали у Петион, веднага отиде там и ги свари спокойно да разискват някакво постановление, което се гласяха да представят следващия ден на вниманието на конвента. Измамени от случайното мнозинство, което бяха спечелили през деня, те се надяваха постановлението им да бъде прието. Лове им разказа всичко, което знаеше, обясни им какво става навън, сподели опасенията си. Корделиерите и якобинците и този път, както винаги, бяха техни врагове. Налагаше се те да вземат енергични мерки.
Петион стана, безстрастен и съвършено спокоен, както винаги, отиде до прозореца, отвори го, простря ръка навън и като я дръпна назад съвсем мокра, рече:
— Тази нощ няма да стане нищо. Вижте как вали.
През открехнатия прозорец проникваха последните удари на часовника, който възвестяваше десет часа…
Та такива работи се бяха случили през изминалия ден, пък и през този, такива работи ставаха през нощта на 10 март. Във влажната тъмнина и страшното мълчание сградите, онемели и мрачни, приличаха на гробове, натъпкани с мъртъвци.
Дълги върволици от патрули, предшествани от светачи, навъсено кръжаха навред. Наоколовръст крачеха чети от граждани, представляващи секциите. Те също бяха въоръжени до зъби. Жандарми зорко проверяваха всяка отворена врата. Кроеше се нещо непонятно и странно. Нещо страшно щеше да стане в Париж.
Тънкият студен дъждец, който беше успокоил Петион, усилваше лошото настроение на стражите, за които всяка среща приличаше на приготовление за битка. Паролите се разменяха бавно и неохотно. Недоверие цареше наоколо. След разминаване и двете страни боязливо обръщаха поглед, сякаш и двете изгаряха от смущение и страх да не бъдат нападнати изотзад.