Бягство от Картаген
- Автор: Танев Таньо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бягство от Картаген». Краткое содержание книги:
— Ще ви докопат в Албионския проток. По-добре на Юг.
— А семействата ни?
— Не става въпрос за нас. Младежите които ще отидат ще си намерят жени от местните.
— Няма да си хвърля парите и да си изоставя семейството. Имам четири дъщери. На римляните ли да ги оставя? Местните жени няма да възпитат картагенци. Фамилията Деал ще тръгне на север. Които оцелеят ще ни търсят покрай морето на север. Ще оставя предание на внуците си да търсят голяма земя на запад през Атлантика.
— Рисковано е в Албионския проток. Ще тръгна с вас през Херкулесовите стълбове, но няма да се втурна през атлантика с цялото си семейство. Двама от синовете ми ще пратя с вас.
— Ще изпратим семействата си с кервани на десетина дни на юг от Херкулесовите стълбове и ще ги приберем след три месеца.
— Глупости, след три месеца не се знае какво ще остане от семействата ни по тези земи. Разбойниците от пустинята като глутница чакали ще ги разкъсат. Усещат слабостта на картаген и не ни обичат много. Няма да са по-добри от римляните. Можем да ги превозим до островите зад херкулесовите стълбове, после през Атлантика.
— Прав си. Докато римляните се занимават с крепостта няма да им е до няколко корабчета с бежанци. Няма да можем да отплуваме явно от тук. С кервани е опасно. По-добре с рибарски корабчета покрай брега да се измъкнем на малки групи.
— Златото пренесете с двата военни кораба към Кадис и Танжер. Купувайте всеки кораб и капитан извън обсега на римляните. От тук ще изпращам хора докато потегля с моите кораби на север.
— Става въпрос за много хора. Все някой роб ще донесе на римляните. Не може остана скрито. На първо време ще ни мислят за дезертьори и няма да се занимават с нас. Ще ни оставят на разбойниците.
— Останем ли без злато купувайки кораби и провизии няма да сме интересни за алчните военноначалници. Те ще тръгнат след златото. Ако хванат нас и корабите ни е в полза на империята, златото е само тяхно. Това ще ни даде малко време.
— След месец-два, не по-късно напускаме Картаген. После ще бъде късно. Може да започне обсада. Те ще дойдат в края на пролетта или началото на лятото. Тогава трябва да сме зад Херкулесовите стълбове. През това време събирай провизии и кораби и ги крий на пет дни на юг от Танжер.
Най после се обади Морен Ардари:
— Ще се постарая да нямате проблеми. Римляните позволиха да си оставим само десет кораба. Много прехвърлихме в съюзните градове. Някои се изпокриха или се прехранват с разбойничество. Да се закълнем в Астарта, защото това което захващаме може да ни струва главите както от страна на Картаген, така и от Рим или от всеки разбойник като Масиниса — техния лакей. Да ни благослови богинята Астарта.
Станаха тихо и се измъкнаха един по един.
Като утихна всичко изпод дебелите дъстски на мазето се измъкна Гуса. Свали робската халка. Плисна две шепи вода на лицето си. Измъкна туника каквато носят дребните търговци. Напипа златния знак — пропуск към началника на сигурността и се измъкна като сянка. Точно преди изгрев почука на една незабележима врата която се отвори само един пръст. Показа златния знак. Вратата се отвори безшумно.
Единия от тримата стражи каза:
— Ако разбудим уважаемия Циней Далгус ще заповяда да ни бият с пръчки.
— Не се налага. Ела настрани.
Отдалечиха се на няколко крачки и мнимия роб предаде накратко съдържанието на разговор на съзаклятниците.
— Уважаемия Далгус бе много притеснен след твоето участие в сбиването. Като роб стражата можеше да те заколи на място. Как си позволи да се биеш срещу петима въоръжени едновременно.
— Бяха пияни и аз им слугувах. Единия каза че съм гледал гордо и след като предложи на кръчмаря две дузини сребърни монети напр ми, посегна с нож. Прободи ми туниката, а аз му бръкнах в едното око с пръст. После се започна. Добре че нямаше други посетители по това време. Мисля че пребих двама. Добре, че ти спеше на улицата до вратата. Ако не се лъжа тогава беше пиян моряк.
— Бях! — ухили се стражата.
— Предай на уважаемия Далгус, че вече не съм срам и позор за знатния род. Робството свърши. Заминавам с кораб зад Херкулесовите стълбове да проследя заговора.
ФЛОТ ЗА НИКЪДЕ
В Танжер за Анар Далгус не бе проблем да се присламчи към единия от шестте кораба които си продадоха робите. Сред моряците се говореше, че капитаните продават набързо гребците за да избягат с парите и нямаше много кандидати за екипаж.