Бягство от Картаген
- Автор: Танев Таньо
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бягство от Картаген». Краткое содержание книги:
Това промени плановете им. Незабавно започнаха да секат дървета и да строят малко укрепление близо до поточето което се вливаше в малкия залив. За събиране на плодове не можеше да се мисли, а плодовете и прясното месо бяха като лекарство за многобройните екипажи и преселници, измършавяли и болни.
На следващия ден лодките стовариха още толкова войници и отплуваха с вода и малко плодове, събрани набързо. После направиха просека около петстотин крачки и на дванадесет колони поставиха съгледвачи — стрелци с лъкове. Едва привечер започна събирането на диви плодове в този ограничен район. За тяхна изненада обраха всички плодове набързо. Мястото бе малко, а нуждите на флота големи. В тъмното започнаха да малък правят пристан от стволове на дървета. Тогава заваля. Отначало тихо, после напористо духна вятър. Как не се бяха сетили да вземат палатки. С войнишки плащове и одеала скалъпиха заслони. Тогава приплъзнаха сенки и няколко човека се струполиха. Настана суматоха, а и в укреплението бяха без ризници и брони. Дъждът гасеше факлите. Все пак в тъмното се различаваха тела с дрехи и тела без дрехи.
След първоначалното разбъркване изпитаните войни заработиха като машини и битката приключи бързо. Картината бе нерадостна. Такава я завари Анар Далгус пристигайки във ведрото утро на следния ден. Толкова ведро, без спомен за дъжда и нападението, ако не се брояха седемнадесет мъртви картагенци и осем местни. Ранените — около петдесетина, но само няколко по-сериозно. Имаше пет ранени пленици, единия не доживя пладне и останаха четири.
Далгус се зае с тях. Разгледа подробно пленените оръжия. Добра изработка, изцяло дървени с изключение на няколко каменни остриета за стрели каменни ножове. Най-дълго разглежда два метални ножа от непозната сплав. После огледа пленниците. Нескопосани детски лица, странно деформирани за зрели бойци, които въпреки раните си не стенеха и го гледаха мълчаливо и презрително без да отронят дума.
Кимна на стражника, който явно едва чакаше да им пререже гърлата.
— Разделете ги. Погрижете се за тях. Трябват ми живи.
Всички опити за контакт излязоха неуспешни. Стояха мрачно и гледаха презрително и непроницаемо. Само при опит за контакт с най-младия, с жест му показа, че е готов да умре. Анар се усмихна и го потупа по рамото. Не можа да измъкне никаква информация. Остана с впечатление, че местните са сигурни в победата си. При положение, че имат представа от силите в укреплението, това означаваше поне двеста бойци, може би петстотин. За изтерзаните екипажи тази война беше смърт ако не свърши бързо. Островът е малък, няма ресурси за развитие, дори при идеална организация трудно би изхранил целия флот. Да не говорим като се наплодят деца.
Пристанът започна да функционира и кораб след кораб стоварваха войска и преселници. Брега се насели. Тръгнаха да прочистват острова. Натъкнаха се на две малки селища от колиби. Огледаха ги и ги оставиха непокътнати. Във всяко селище може би живеха десетина семейства. През няколко дни имаше нападение с по няколко жертви от двете страни. Нападаха и се криеха в гората. Изчезваха. Можеха да се крият и нападат години. Флота нямаше толкова време. В прочистения голям район оставиха усилени патрули и започнаха да приготвят провизии и прясна вода.
Флота изчака изостаналите кораби. Пристигнаха почти всички. Пет кораба от престигналите първи се отправиха да поогледат околните острови, а два на запад да търсят голяма земя.
Тогава налетя буря. Поломи корабите, но потънаха само два. Добре, че на тях бяха само екипажите, преселниците бяха слезли на острова.
След месец се върнаха четири от петте кораба, след още толкова и единия от двата тръгнали на запад. Другия се натъкнал на скали и бурята го разбила, но екипажа оцелял.
На събранието на капитаните всеки разказа какво е видял. Стана голям спор. Никхул Сасан и повечето капитани искаха да се заселят островите. Старите водачи искаха компактно да се установят на континента.
Секул Кияса — капитана на кораба завърнал се от запад се възпротиви. На места явно личала здрава власт, малки градове с ясно отличаващи се войници и роби, поне това се виждало от две стрели разстояние от брега. Също и малки ниви по хълмовете. Като ни видяха може и да се подготвят за отбрана. После заключи: