Бягство от Картаген

Отново победа! Не! Лидер бе Катетекал, а Ванвен тежко ранен. Властта им се изплъзна. Удавиха се в морето местни. Добре, че Катетекал бе особено великодушен към новите си съюзници. Прецени положението. Реши, че ще е по-добре да въздигне непознатия и необременен със стари разпри Ванвен, а той да държи реалната власт.

Поклони се на лежащия в носилка Ванвени му се закле във вярност. Същото сториха и неколцина новосъюзили се вождове.

От това зрънце щеше да поникнат кълновете на новата империя. Катетекал разпрати няколко отряда да затвърди победата си и да привлече колебаещите се дребни владетели. Всичко това в името на Великия син на морето Ванвен който с мъка се оправяше от страшното попадение. Така и си остана сакат дълги години начело на империя която нито управляваше, нито разбираше. Катетекал часове се съветваше с него всеки ден и изпълняваше заповедите му пречупени през неговия свят. Самия той вярваше в мъдростта на Ванвен безпрекословно от първия ден до последния си дъх.

Катетекал с дни обясняваше на Анар Далгус местните взаимоотношения и интриги. Държеше го в течение на всички новини и заговори. Неизменно Анар Далгус присъстваше на всички важни събития до него и негов бе първия съвет.

След като Анар прие новата си жена, отношенията му с Форина охладняха. Не помогнаха никакви обяснения за стратегии. Не можа да му прости, че заложи живота на първия им син.

След като Анар го дари с внуци от дъщеря му Катетекал посъветва Ванвен да се откаже от претенции на наследниците си за престола. Ванвен прие и царува много години. За наследник на трона бе определен внукът на Катетекал от Анар Далгус и дъщеря му Хеситее като син на слънцето и морето, дар от боговете.