Кръвта на агнеца (В очакване на второто пришествие)

Бруклин, Ню Йорк — Каренца. 15 август 1998

Отец Питър Каренца стана рано, за да се разходи из Бей Ридж, докато температурата бе все още поносима. Не обичаше горещините.

Както обикновено се отби при Къртис, за да купи „Дейли Нюз“.

Видеха ли младия мъж, облечен във фланелка и спортни шорти, пришълците в този квартал никога не биха предположили, че е свещеник. Слабото атлетично тяло на Питър беше създадено за спорт. Само енориаршите му знаеха, че е падре.

— Добро утро, отче — поздрави го Хенри Къртис — нисък набит човек с грижливо оформена брада, който приличаше на Хенри VIII. — Много ти благодаря за вчера.

— Дребна работа, Хенри — усмихна се Питър.

— За теб може да е така — възрази продавачът, — но един ден и аз да реша да отида до Джърси, а Джийни да падне и да си удари коляното.

Направиха й шестнайсет шева.

Как се чувства днес? — попита Питър и се наведе да вземе вестник.

— 1Це се оправи. Но само защото си я закарал бързо до болницата отче.

Искам да знаеш, че появата ти е най-хубавото нещо, което се е случвало в този квартал.

Питър усети, че се изчервява.

— Няма нищо, Хенри. Аз само изпълних дълга си.

— Може и да е така, но все пак държим да знаеш колко те ценим.

Питър се подсмихна притеснен, но му беше приятно, че хората го приемат радушно. Искрено обичаше да им помага и да работи с тях и мислеше, че това е най-важното в дейността на енорийския свещеник.

Отец Собески го бе предупредил да не се раздава толкова много, но Питър с радост вършеше и допълнителна работа.

Енорията му се намираше на север от Веразано Бридж и представляваше смесица от всякакви националности, възрасти, цветове и доходи, но той я харесваше и такава. Енориашите го приеха бързо и изглежда, му имаха доверие. Често обсъждаха красотата му и звучния му глас. Много пъти наставникът му бе казвал, че е роден за църковен водач и призванието му е в архиепископската епархия в Ню Йорк.

Питър пъхна вестника под мишница и затича, както всяка сутрин.

Имаше петнайсет минути, за да стигне до игрището в Дайкър Бийч Парк, където тренираше един ученически отбор по бейзбол.

След два часа Питър дотича обратно до пасторското си жилище, взе набързо душ, хапна и седна да гледа играта на „Янките“, преди да се приготви за съботната вечерна литургия.

Правилникът беше променен и задължителната неделна литургия можеше да бъде заменена със съботна. Енориаршите от Бей Ридж започнаха да свикват с новия ред. В началото по-консервативните и по-възрастните продължиха с неделния ритуал, като явно смятаха съботната литургия за неприемлива.

За да привлече вниманието им, пастор Собески започна да отслужва вечерни литургии в събота заедно с отец Каренца, чиято магнетична личност и достъпни проповеди привличаха все повече хора. Питър не искаше да се гордее или хвали, но знаеше, че този ход е голям успех, защото виждаше, че старата каменна църква е препълнена. Повечето енориарши идваха и в неделя сутринта, тъй като не можеха да скъсат със старите навици, но пък искаха да чуят и отец Каренца, така че ходеха на църква два пъти седмично. Питър съзнаваше, че това е мълчаливо признание за популярността му в енорията. Никога не говореше по този въпрос, но фактът си оставаше.