Неподражаемият Джийвс

Имах чувството, че съм влязъл в киносалона по средата на прожекцията и не съм в състояние да следя сюжета. Бинго не е милионер, но никога не е страдал от недостиг на налични. Освен постъпленията от чичо му, които ежемесечно му тъпчат джоба, той завърши успешно тазгодишния сезон на надбягванията с препятствия. Защо тогава ще дава обяд на любимото момиче в подобна кочина?

Точно в този момент към нас се приближи сервитьорката. Хубаво момиче.

— Няма ли да чакаме…? — започнах аз, защото много ми дойде. Не стига дето води момичето по такива неназоваеми места, ами е готов да започне и да се тъпче, преди то да се е появило. Ала зърнах топографията му и си затворих устата.

Очите му бяха оцъклени. Лицето му бе обагрено от красиво зарево. Ако Пикасо имаше Розов период, той много би се зарадвал на Бинго.

— Здравей, Анабела — рече приятелят ми, след като преглътна мъчително.

— Здрасти — каза момичето.

— Анабела, да ти представя Бърти Устър, мой стар приятел.

— Много ми е приятно. Какъв хубав ден.

— Чуден — откликнах аз.

— Виж, сложил съм си връзката — пелтечеше Бинго.

— Много ти отива — отвърна момичето.

Ако някой ми кажеше, че подобна връзка ми отива, бих го светнал с чадъра по главата, без оглед на възраст и пол. Бедният Бинго обаче само се доизчерви от доволство и запремигва по най-отблъскващ начин.

— Е, какво ще хапнете днес? — внесе момичето делова нотка в светския разговор.

Бинго предано се зачете в менюто.

— Искам чаша какао с мляко, студено телешко, баница с шунка, парче плодов кейк и целувка. Същото и за теб, нали, Бърти?

Как не повърнах. От години се нарича мой приятел, а през цялото време е допускал, че ще оскърбя предания си стомах с подобна отврат.

— Или предпочиташ горещ пудинг с месо и малко лимонада? — продължи Бинго.

Страшно е да наблюдаваш пораженията, които нанася любовта. Този човек, който така лекомислено ми предлагаше целувки с лимонада, само преди една седмица обясняваше на оберкелнера в „Клариджис“ как именно майсторът-готвач да приготви неговото sole frite augourmet aux champignons и заплашваше да го захлупи на главата на човечеца, ако указанията му не са спазени безпрекословно. О, спи ли Бог?

Препечен хляб с масло и чаша кафе ми се сториха единствените в менюто, които не звучаха като приготвени за почерпка на предпочитани врагове, а след като си поръчах, Анабела ни остави насаме.

— Е? — попита прехласнатият Бинго.

Явно държеше да чуе мнението ми за току-що отдалечилата се издънка на Борджиите.

— Много е мила — смотолевих аз. Той не остана доволен.

— Не намираш ли, че е най-възхитителното създание, което си виждал през целия си безполезен живот?

— Да, да — побързах да го успокоя. — Къде се запозна с нея?

— На танцова забава в Камбъруел.

— Какво, по дяволите, си правил на танцова забава в Камбъруел?

— Ами твоят Джийвс ми предложи да купя два билета. Мероприятието било с благотворителна цел.