Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Очевидно Алвиарин не изпитваше подобна неохота. Само единият ъгъл на устните й се кривна леко в подобие на усмивка, или по-скоро на гримаса.
— Ще удвоя нашите усилия да заловя отново Таим. И предлагам една сестра да бъде изпратена за съветничка на Тенобия. Някоя, която да е свикнала да преодолява типичната за младите жени опърничавост и неотстъпчивост.
Тишината стана още по-гробовна.
Джолайн намести шала си със зелени ресни на крехките си рамене и се усмихна, макар усмивката й да изглеждаше малко насилена.
— Да. Тя има нужда от някоя Айез Седай до рамото й. Някоя, която да може да се оправи с Башийр. Той има силно влияние над Тенобия. Трябва да върне армията си обратно, където може да се използва в случай, че Погибелта се разбуди. — Твърде много разголена гръд се показваше в междината на шала й, а бледозелената й коприна беше твърде вталена, твърде впита в тялото й. А и твърде много се усмихваше за вкуса на Елайда. Особено на мъже. Но такива си бяха Зелените.
— Последното, от което имаме нужда сега, е още някоя армия в поход — намеси се бързо Шемерин, Жълтата сестра. Леко пълничка, тя така и не бе успяла да усвои присъщото на Айез Седай външно спокойствие. Често в очите й се долавяше напрегната възбуда, а напоследък — почти винаги.
— И то към Шиенар — добави Джавиндра, друга Червена. Въпреки гладките й бузи, ъгловатото й лице изглеждаше толкова твърдо, че сякаш можеше да забива с него гвоздеи. Гласът й беше дрезгав. — Тези размирици по Граничните земи не ми харесват. Последното, което ни трябва, е Шиенар да отслабне до такава степен, че някоя тролокска армия да може да пробие.
— Така е. — Алвиарин кимна замислено. — Но в Шиенар имаме агенти — Червени, убедена съм, а може би и други? — Четирите Червени кимнаха стегнато и много неохотно; никоя от останалите не го стори. — Агенти, които могат да ни предупредят навреме, ако тези малки стълкновения станат достатъчно сериозни, за да ни безпокоят.
Публична тайна беше, че всяка Аджа, с изключение на Бялата, отдадена изцяло на логиката и философията, разполага с очи и уши, пръснати из държавите в различни степени, въпреки че за мрежата на Жълтите се смяташе, че е жалка работа — нали за Церенето нищо не можеше да се научи от хора, които не можеха да преливат. Някои отделни сестри разполагаха със свои собствени очи и уши, въпреки че навярно ги пазеха в още по-голяма тайна, отколкото агентите на своята Аджа. Сините имаха най-разгърнатата мрежа.
— Колкото до Тенобия и Даврам Башийр — продължи Алвиарин, — съгласни ли сме всички, че с тях трябва да се заемат сестри? — Едва ги изчака да кимнат. — Добре. Въпросът е уреден. Мемара ще се справи добре. Няма да позволи глупости от страна на Тенобия, като в същото време няма да й позволи да разбере, че я води на каишка. Така. Някоя да е получила нови вести от Арад Доман или Тарабон? Ако скоро не предприемем нещо там, току-виж Педрон Ниал и Белите плащове се разпрострели от Бандар Еваан до Сенчестия бряг. Еванелейн, да не би да имаш нещо?
Арад Доман и Тарабон се разкъсваха от граждански войни, и още по-лошо. Ред нямаше никъде. Елайда дори се почуди, че се канят да го въдворят.
— Само слух — отвърна едната Сива сестра. Копринената й рокля с цвят на ресните на шала й беше с изящна кройка и с дълбоко деколте. Елайда често си мислеше, че тя е трябвало да избере по-скоро Зелените, толкова се грижеше за външния си вид и тоалетите. — Почти всеки в тези нещастни земи е бежанец, включително и ония, които биха могли да ни пращат вести. Панархесата Аматера явно е изчезнала и изглежда, в това е замесена някоя Айез Седай…
Ръката на Елайда стисна шарфа. Нищо не се изписа на лицето й, но очите й затлеяха с омраза. Проблемът със салдейската армия беше приключен. Мемара поне беше Червена. Изненадващо. Но изобщо не я попитаха за мнението й. Приключено и толкова. Стряскащата възможност някоя Айез Седай да е замесена в изчезването на панархесата — стига това да не се окажеше една от хилядите невероятни приказки, носещи се откъм западния бряг — не успя да отвлече ума на Елайда от това. Айез Седай бяха пръснати от Аритския океан до Гръбнака на света, а и Сините можеха да направят какво ли не. По-малко от два месеца бяха минали, откак всички те бяха коленичили, за да й се закълнат във вярност, като въплъщение на Бялата кула, а ето че сега решението бе взето, без дори един поглед да хвърлят към нея.