Небесният огън
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Небесният огън». Краткое содержание книги:
Елайда, наскоро провъзгласена за Амирлин на Айез Седай, също мисли единствено за пленяването на Преродения Дракон. Тя знае, че Тъмния се измъква на свобода, че предстои Последната битка и че Преродения Дракон трябва да се изправи срещу него, иначе светът е обреченна огън и опостушение. Тя трябва да се погрижи героят да срещне предречената си смърт.
В древния Руйдийн, Преродения дракон чака бойните кланове на Айил да се стекат под неговото знаме.
Паузата в речитатива на жената го изтръгна от временния унес.
— След като напуснеш — каза й той, — няма да помниш нищо от това гостуване. Единственото, което ще си спомняш, ще е обичайната ти сутрешна разходка. — Тя кимна нетърпеливо, тръпнейки с желание да го удовлетвори, и той леко поохлаби нишките на Духа, за да се изпарят от нея скоро след като се озове на улицата. Повтаряното прилагане на принуда правеше покорството на ума още по-лесно, дори когато нямаше нужда от това, но докато се прилагаше, винаги съществуваше опасност съзнанието да го засече.
След като приключи, освободи и ума на Елегар. Лорд Елегар. Дребен благородник, но верен на оброците си. Той облиза нервно тънките си устни, погледна жената и веднага присви коляно пред Рахвин. Приятелите на Мрака — или Мраколюбците, както ги наричаха напоследък — бяха започнали да се учат много стриктно да се придържат към оброците, след като Рахвин и останалите се бяха освободили.
— Изведи я по задните улички — каза Рахвин — и я остави там. Не бива да я забележат.
— Ще бъде както заповядате, велики господарю — отвърна Елегар и се поклони. Изправи се и задърпа жената за ръка. Тя, естествено, го последва покорно, с все още замъглени очи. Елегар нямаше да й задава въпроси. Беше достатъчно благоразумен, за да си дава сметка, че има неща, които е по-добре да не знае.
— Пак ли твоите игрички с хубави женички? — изрече женски глас зад гърба му в мига, в който резбованата врата се затвори.
Сграбчил сайдин, той се изпълни със Силата — с покварата на мъжката половина на Верния извор, която помете вихрено всичките му обвързвания и клетви, чиито стеги, той знаеше, бяха по-силни и от Светлината, и от самия Създател.
Посред стаята, над килима с червени и златисти шарки, се бе появил портал. Отвор към другаде. За миг Рахвин успя да зърне зала със стени, покрити с белоснежна коприна, после остана само една жена, облечена цялата в бяло и с колан от тъкано сребро. Лекото потръпване на кожата му, като смътен мразовит полъх, беше единственото, което издаваше, че е прелял. Висока и стройна, тя бе толкова красива, колкото той бе чаровен. Тъмните й очи бяха като бездънни вирове. Косата й, украсена със сребърни звезди и полумесеци, падаше на черни вълни по раменете й. На повечето мъже, като я видеха, устите им щяха да пресъхнат от желание.
— Какво искаш да кажеш с тази своя потайна поява, Ланфеар? — попита той грубо. Не изпусна Силата, а приготви няколко гадни изненади в случай, че му се наложеше. — Ако искаш да говориш с мен, изпрати си посланик и аз ще реша кога и къде. И дали.
Ланфеар се усмихна със сладката си, измамна усмивка.
— Свиня си и свиня ще си останеш, Рахвин, но рядко си бил глупав. Тази жена е Айез Седай. Ами ако просто са я пропуснали? Да не би да се каниш и вестители да разпратиш, да разгласят къде си?
— Тя да прелива? — изсмя се той презрително. — Та тя няма сила дори да излезе навън, без някой да крепи. Наричат необучени дечица Айез Седай, след като половината от това, което знаят, са самоуки фокуси, а другата половина — бледи драскотини по повърхността.
— Все така ли ще си самоуверен, ако тринадесет от тези необучени деца вземат, че те обкръжат? — Хладната насмешка в гласа й го разколеба, но той не си позволи да й го покаже.
— Грижа се за сигурността си, Ланфеар. Тя съвсем не е една от моите „игрички с хубави женички“, както го наричаш, а тукашната съгледвачка на Кулата. Сега тя докладва точно това, което аз искам от нея, и при това го прави с ревностна охота. Онези, които служат на Избраниците в Кулата, ми посочиха точно къде да я намеря. — Скоро щеше да настъпи денят, в който светът щеше да се откаже от името „Отстъпници“ и да коленичи пред Избраниците. Обещано беше, преди толкова време. — Защо си дошла, Ланфеар? Едва ли заради една беззащитна жена.
Тя само присви рамене.
— Можеш да си играеш с твоите играчки колкото си искаш, Рахвин, изобщо не ме интересува. Но никак не си гостоприемен, така че ако ми простиш… — От масичката до леглото на Рахвин се надигна сребърна кана и се наклони, за да отлее тъмно вино в чаша със златен обков. След като каната се успокои, бокалът се понесе към ръката на Ланфеар. Той, разбира се, не усети нищо освен леко ощипване; не видя никакво сплитане на потоци. Това никога не му беше харесвало. Фактът, че и тя почти не можеше да забележи неговите заплитания, беше слабо удовлетворение в полза на равновесието.