Убежище
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Забытыя Каралеўства: Трилогия за мрачния елф #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вяра Киркова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Убежище». Краткое содержание книги:
Бягайки от своите събратя, младият мрачен елф намира своето убежище в свят, много по-различен от този, в който се е родил.
Не след дълго започва да разбира неговите обитатели.
Приемането му сред тях се оказва бавно и мъчително, но не и невъзможно.
Със силата на волята и огромното си желание за промяна в живота си Дризт До’Урден все пак успява да намери нов дом и приятели на земята.
„Убежище е най-добрата книга, публикувана от TSR от дълго време насам“
Това беше съдбата, която беше избрал.
На склона на една друга планина, недалеч от убежището на Дризт, още едно същество наблюдаваше изгряващото слънце. Улгулу също бе напуснал родното си място — смрадливите, димящи разломи на Геена, но не по собствена воля. Такава беше неговата участ, неговата предначертана съдба. Улгулу трябваше да израсне в този свят, докато стане достатъчно могъщ, за да се завърне у дома си. Неговото призвание беше убийството. Хранеше се с живота на немощните смъртни около себе си и се готвеше да посрещне зрелостта — огромен, силен и ужасяващ.
С всяко убийство, Улгулу ставаше все по-могъщ.
Първа част
Изгрев
То изгаряше очите ми, нараняваше всяка частица от тялото ми. Унищожи пиуафуи и ботушите ми, открадна магията от екипировката ми и отслаби силата на верните ми ятагани. Но въпреки това, всеки ден аз отивах там, присядах на моята скала, моето съдилище, и чаках изгрева на слънцето.
И всеки път то пристигаше при мен по невероятен начин. Не мога да отрека болката, но не мога да отрека и красотата на спектакъла, разкриващ се пред очите ми. Цветовете, предшестващи появата на слънцето, грабнаха душата ми така както никога преди — топлинните отблясъци на Подземния мрак бледнееха пред тях. Отначало си мислех, че се вълнувам, защото сцената за мен беше необичайна и невиждана, но дори и сега, години по-късно, чувствам как сърцето ми затуптява при вида на лекия проблясък, предизвестяващ зората.
Знам, че времето, което прекарвах на слънчевата светлина, всекидневното ми пречистване, беше нещо повече от желание да се приспособя към живота на Повърхността. Слънцето се превърна в символ на различията между новия ми дом и Подземния мрак. Обществото, от което избягах, света на подмолните уговорки и предателските заговори, не можеше да съществува в тези необятни земи, облени в дневна светлина.
Въпреки физическите страдания, които ми причиняваше слънцето, то символизираше отрицанието на онзи мрачен свят. Пречистващите му лъчи затвърдиха принципите ми така, както ослабиха магията в елфическите ми одежди.
На слънчевата светлина моят пиуафуи, плащът, който ме предпазваше от дебнещите очи на враговете ми, дрехата, предназначена за крадци и убийци, се превърна в дрипав, безполезен парцал.