Невинните [calibre 1.48.0]

След като се нахрани, Роби излезе навън и се насочи към Единбургския замък, който се виждаше в далечината. Беше огромна и здрава крепост, превземана през вековете с хитрост, но никога със сила.

Той се изкачи до върха на замъка и зарея поглед над шотландската столица, над която се трупаха мрачни облаци. Погали едно стоманено оръдие, което никога повече нямаше да гръмне. Обърна се към старото пристанище на Единбург, където от векове се товареха и разтоварваха кораби от цял свят. Протегна се и лявото му рамо пропука.

Четирийсет години, които щеше да навърши утре. Ако оцелееше до утре.

Роби погледна часовника си. Оставаха още три часа.

Той напусна замъка и заслиза по една от страничните улички. Внезапен студен порой го принуди да се скрие под навеса на някакво заведение, където изпи чаша кафе. Малко по-късно подмина табела, подканяща пълнолетните туристи да се включат в среднощната обиколка на единбургските подземия, населени с призраци и таласъми. Решителният час наближаваше. Роби помнеше наизуст всяка крачка, която му предстоеше да направи.

За да оживее. Надяваше се всичко да бъде наред. Уил Роби не искаше да умре в Единбург.

Малко по-късно се размина с някакъв мъж, който му кимна леко. Почти незабележимо помръдване на главата, нищо повече. После мъжът изчезна, а Роби хлътна във входа, от който беше излязъл той. Заключи вратата след себе си и ускори крачка по каменната настилка. Обувките му бяха с гумени подметки и не издаваха никакъв шум. След двеста метра имаше друга врата. Той я отвори и посегна към старото монашеско наметало, окачено на пирон на стената. Облече го и нахлупи качулката. Тук имаше и други неща, предназначени за него. Всичките от първа необходимост.

Ръкавици. Прибор за нощно виждане. Миниатюрен касетофон. Пистолет «Глок» със заглушител. Нож.

Остана на място, поглеждайки часовника си на всеки пет минути. Той беше синхронизиран до секунда с часовника на един друг човек.

После Роби отвори поредната врата и продължи напред. След известно време стигна до метална решетка в пода, отмести я и се спусна по забитите в камъка железни стъпенки. Не след дълго стигна дъното и пое наляво, броейки крачките си. Единбург остана над него. Главно «новата» му част.

Намираше се в подземията на града, обект на няколко туристически маршрута за среща с призраци. Някои от тях включваха тунелите под Южния мост и подземните улички на лабиринта «Мери Кинг». Придвижваше се из сумрачните тунели, изградени от камък и тухли. Приборът за нощно виждане беше много качествен и всичко изпъкваше ясно. По стените имаше електрически крушки, окачени на приблизително равно разстояние. Но въпреки това подземията тънеха в мрак.

Струваше му се, че чува гласовете на мъртвите. Според местните легенди голямата чумна епидемия през XVII в. поразила най-силно бедните квартали на Единбург, особено лабиринта «Мери Кинг». Градските власти решили да изолират жителите на най-засегнатите райони, като ги оградят с висока стена. Роби не знаеше дали това отговаря на истината, но не би се учудил, ако някогашните управници са постъпили именно така. Това бе един от начините, по които цивилизацията се е справяла със заплахите, независимо дали са били реални или не. Зазиждат една група хора, за да спасят друга. Ние срещу тях. Оцеляват само най-силните. Ти умираш, за да живея аз.