![Невинните [calibre 1.48.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/4/9/2/nevinnite-calibre-1-48-0-download.jpg)
Невинните [calibre 1.48.0]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Уил Роби #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинните [calibre 1.48.0]». Краткое содержание книги:
Роби е изпратен да ликвидира млада жена във Вашингтон заради връзка с терористична организация. Но нещо в тази поръчка озадачава наемния убиец, който прави немислимото: в последния момент, надвесен над спящата жена, отказва да я застреля. Сега самият Роби е мишена. На собствените си хора.
При бягството си той случайно среща четиринайсетгодишната Джули, чиито родители са убити от неизвестен мъж. Роби спасява момичето от сигурна смърт и разбира, че не може да я изостави. Но той все още не знае, че семейството на Джули е свързано по някакъв начин със заговор, който би взривил върховете на властта.
Уил Роби е новият харизматичен герой на Балдачи — достоен наследник на хладнокръвния Оливър Стоун.
Роби не носеше нищо със себе си, тъй като, преди да се качи на ферибота, трябваше да премине през митническа проверка. Пренасянето на нелегално оръжие би означавало сериозни проблеми с испанските власти. Но в Танжер го чакаше всичко, от което се нуждаеше.
Той съблече якето си и се излегна. Горещият въздух, който проникваше отвън, бързо го унесе. Затвори очи с ясното съзнание, че ще ги отвори точно четири часа по-късно. Уличният шум се стопи и Роби потъна в дълбок сън. Събуди се след четири часа и веднага установи, че температурата е достигнала максимума си. Избърса потта от лицето си и отиде да надникне през прозореца. Огромни туристически автобуси пълзяха по тесните улички, абсолютно непригодни за толкова големи и тромави транспортни средства. Тротоарите бяха задръстени от местни хора и туристи.
Роби изчака още един час, след което напусна стаята. Излезе на улицата, направи последните си изчисления и пое на изток. За броени секунди потъна в блъсканицата и шумотевицата на древния град. Възнамеряваше да прибере това, което му трябва, а след това да продължи. Всички неща, необходими за мисията. Но нищо повече. Беше ходил в трийсет и седем страни по света, без да си купи дори дребен сувенир.
След още седем часа вече беше тъмно. Роби наближи големия обект откъм запад. Беше преметнал през рамо чанта с твърди стени и раничка с вода, бурканче за уриниране и малко провизии. Щеше да остане тук три денонощия, или седемдесет и два часа. Огледа се, поемайки с пълни гърди въздуха на Третия свят — натежал от влага, обещаващ скорошен дъжд. Това изобщо не го тревожеше, защото акцията щеше да бъде проведена на закрито.
Роби погледна часовника си в момента, в който долови някакво боботене. Обърна се и зае позиция зад купчина празни варели. Камионът го подмина и спря. Той го настигна с три скока, пъхна се под каросерията и се вкопчи в шасито. Камионът потегли, после отново спря. Разнесе се пронизително стържене на метал в метал. Шофьорът рязко натисна газта и Роби за малко не падна. След петнайсет метра камионът отново спря. Отвориха се врати, крака изтропаха на цимента. После вратите се затръшнаха с оглушителен трясък, а тежките катинари изщракаха. Възцари се тишина, нарушавана единствено от стъпките на охраната, която щеше да обикаля периметъра най-малко три денонощия, без никакви отклонения.
Изчислил времето до последната секунда, Роби изскочи изпод камиона и бързо се изправи. Стъпките му заглъхнаха в мига, в който щракането на тежките катинари престана. Технически погледнато, обектът беше затворен и обезопасен. Роби току-що се беше възползвал от единствения шанс да проникне в него. Първата част на мисията приключи успешно. Сега му предстоеше надпревара с времето.
Той се изкачи по колоната и се вкопчи в носещата греда. Увисна на нея, изчака люшкането да престане и започна да мести ръце по посока на предварително избраното място. Спря на метър от него, залюля се и скочи. Приземи се почти безшумно на металния под, а след това се плъзна към най-тъмния ъгъл на конструкцията, отстоящ на около двайсет и пет метра от него. Придвижваше се бързо и успя да спести около пет секунди.
После осветлението изгасна и се включи алармата. Вътрешността на помещението беше насечена от невидими за невъоръженото око енергийни лъчи, които бяха готови да задействат сирените и при най-лекото докосване от жив организъм. Според инструкциите на охраната евентуалните нарушители се екзекутираха незабавно. Просто мястото беше такова. Специално.
Роби легна по гръб и насочи поглед в тавана. Предстоеше му да прекара тук три денонощия, или седемдесет и два часа. Изпита чувството, че цялото му съществуване се превръща в едно непрекъснато броене.
5
Часът удари.
Коленете докоснаха молитвените килимчета. Главите се обърнаха на изток, а след това се сведоха към коленете. Устите се отвориха и заредиха протяжна молитва.
Мека се намираше на четири хиляди и шестстотин километра, или на пет часа път със самолет. Но за хората върху килимчетата тя беше много по-близо.
Молитвите бяха изречени, религиозните обреди — изпълнени. Килимчетата бяха навити на руло и прибрани, Аллах също отиде назад в съзнанието на своите последователи.
Все още беше рано за хранене, но не и за пиене. В Танжер имаше достатъчно заведения за утоляване на жаждата. Както за мюсюлманите, така и за всички останали.
Двете дузини мъже се насочиха към едно от тях, но не пеша, а с помощта на кортеж от четири хамъра, бронирани според стандартите на американската армия. Това означаваше сигурна защита срещу куршуми от всякакъв калибър и повечето ракетни снаряди. Подобно на туристическите автобуси, тези превозни средства изглеждаха твърде големи за тесните улички. Главният човек пътуваше в третия хамър, надеждно покрит отпред и отзад.