Черният ангел [bg]

Изпратих Фил до колата му.

— Извинявай, че те поставих в неудобно положение — рекох, докато той затваряше вратата и пускаше прозореца.

— Аз нея така и никога не съм я харесвал — отвърна Фил. — А пък и виното й беше пълно с парченца от корковата тапа. Обаче кажи ми нещо: на теб винаги така ли гадно ти реагират — както сега тя?

На този въпрос наистина се позамислих.

— Всъщност — отвърнах — това нищо не беше. Тук с мен направо мило се отнесоха.

Недалеч от мястото, където се разделихме, ме чакаха Ейнджъл и Луис. Бяха седнали в лексъса на Луис, апетитно хрускаха огромни сандвичи от онези, дето ги наричат джоб, отпиваха ледена минерална вода от пластмасови бутилчици. Ейнджъл бе целият покрит със салфетки — по гърдите, корема и краката, върху седалката встрани, чак и на пода. Малко се беше престарал, но имаше и защо — хранеше се като дете — невнимателно, мърляво, тук-таме вече имаше пръски от кетчуп и майонеза, изпаднали грахчета, бобени зрънца. А Луис бе чистник и половина, вманиачен на темата, ужасно държеше автомобилът му винаги да свети.

Влязох да седна на задната седалка и не се стърпях.

— Трябва много да те обича, щом те пуска да ядеш тук — рекох на Ейнджъл, докато се намествах.

Луис кимна, но недоизказаното между нас двамата видимо си оставаше. Аз обаче за нищо на света не бих подхванал темата. Не и с Луис. Знаех, че дойде ли му времето, сам ще ми каже какво го мъчи.

— Ами да, ти не знаеш ли? То така става — за цели десет години — веднага се обади Ейнджъл, винаги готов да се пошегува с партньора. — Първите пет изобщо и в колата не даваше да влизам. Но ето виж, нещата се променят…

Луис мълчеше, грижливо почистваше пръстите и лицето си.

— Имаш майонеза на вратовръзката — подхвърлих му с усмивка.

Той едва не подскочи, грижливо опипа скъпата копринена връзка и очите му пламнаха.

— Значи да му… — започна той, сетне се овладя. — Ти си виновен! Вечно си гладен, че и мен ме извози да ядем тук. Мамка му!

— Ако питаш мен, тегли му куршума — обадих се с надежда в гласа.

— Хей, имам чисти салфетки — ухили се Ейнджъл. — Дръж…

Луис гневно грабна една, пръсна вода върху нея и се захвана да работи върху петното, не спирайки да ругае.

— Значи, научат ли враговете за тази му ахилесова пета, и край с нас — долях масло в огъня аз.

— Ами да. Нямат нужда от патлаци, само соев сос, нали? А решат ли да ни затрият, направо с прясно масло на филийки ще ни замерват.

Луис продължи да сипе цветисти пожелания, поделяйки по-солените думи между нас двамата и петното. Усмихвах се вътрешно. Радвах се да видя и чуя стария Луис отново.

— Шитнаха го — минах направо на темата, щастлив, че Луис кажи-речи излиза от онова скапано състояние. — За двеста трийсет и пет хиляди долара.