Черният ангел [bg]

— Дамата те харесва — рекох му аз.

— Аха, имам го аз този белобрад чар, дето обезоръжава жените — отвърна ми той с все същата усмивка.

— А може би причината е, че не виждат в теб заплаха.

— Значи именно това ме прави още по-опасен.

— Богат ти е вътрешният живот, Фил. Това е същото, казано по най-възпитан начин.

Слизахме по стълбата, когато Стърн се появи от друга врата на долната площадка. Там спря и ни изчака.

— Радвам се да те видя отново, Филипе — рече тя.

Поднесе бледата си буза към него за целувка, на мен протегна ръка.

— Здравейте, г-н Паркър. Не знаех, че са ви включили в списъка. Интересно как е станало? Опасявах се, че присъствието ви на търга би смутило клиентите. Като разберат за професията ви, искам да кажа.

— Дойдох ей така, просто да хвърлям по едно око на Фил. Да не вземе да се поддаде на общата възбуда и да се увлече. Току-виж дори се хванал да наддава за някой череп.

Покани ни в кабинета си на по едно питие, както се изрази. Последвахме я през врата, на която пишеше „Вход за външни лица забранен!“. Озовахме се в уютно помещение с елегантни канапета и кожена мека мебел. На поставени край стената шкафове бяха изложени каталози от минали и предстоящи търгове, на красива чаена масичка имаше още от тях, разположени ветрилообразно. Стърн отвори вратите на вграден в стената, отлично зареден бар, покани ни с жест да си изберем. Взех малка безалкохолна бира „Бекс“, колкото да не бъда неучтив. Фил си пожела чаша червено вино.

— Знаете ли, г-н Паркър, всъщност изненадващо е, че не се включихте в търга — обади се тя. — В крайна сметка именно вие дойдохте при мен с онази интересна костна скулптура.

— Не съм колекционер, госпожице Стърн.

— Естествено, че не сте. По-скоро, изглежда, сте склонен да съдите колекционерите, и то най-сурово, както си личи от съдбата на покойния г-н Гарсия. Нещо ново за него да сте разкрили?

— Туй-онуй.

— Е, няма ли да ми разкажете?

Гледаше ме с бегло превъзходство, увенчано с крива усмивчица, като че предварително знае какво бих могъл да й кажа за Гарсия.

— Има нещичко — рекох с чувство. — Например събираше си видеозаписи на мъртви и умиращи жени. И доколкото аз съм наясно, той е главното действащо лице в създаването на това изкуство.

По лицето й пробяга сянка, усмивката помръкна, в очите й се мярна нещо.

— При това смятате, че присъствието му в Ню Йорк е било свързано с днешния търг на Седлицката кутия, нали? — подхвърли тя. — Иначе защо ще сте тук?

— Искам да зная кой я купи — рекох направо.

— Охо, мнозина биха желали да научат същото.

В следващия миг пренасочи тактическите мерници и пусна целия си чар в посока Фил. Само че и той беше фалшив, както и усмивките и другите преструвки. Струваше ми се, че бе недоволна от присъствието му, още повече я дразнеше, че не бе дошъл сам. Сигурен бях, че и Фил усеща това — прекалено фино чувствителен човек беше.