Черният ангел [bg]

А съзнанието ми възкреси още и образа на проповедника Фокнър, попаднал в капана на затворническата килия, смъртта на отроците му, края на изпълнените му с омраза и човеконенавист дела. Отново видях хищно протягащите се през решетките към мен ръце, почувствах излъчващата се от старото му жилаво тяло енергия. Отново чух онези страшни думи, които произнесе, преди да изплюе в устата ми скверната си отрова.

„Изпитаното от теб досега е нищо в сравнение с тепърва предстоящото… Защото насочващите се към теб сили дори не са и човешки…“.

Не знаех и до днес не зная каква е истинската причина за това, но Фокнър имаше обстойни познания за скрити неща.

Рийд бе подхвърлил, че е възможно да е имало неведома връзка между Фокнър, Пътника, убийцата на деца Адилейд Модайн, любителя на паяци Пъд, дори и Калеб Кайл, фантомният сатанински убиец, обсебил живота на дядо ми[41]. Макар и някои от тях да не са я осъзнавали истински. Водела ги е общата воля на Злото, патологична и низка злост, продукт на болната им психика. Може би и генетични наследствени разстройства са играли някаква роля в този процес, а може би са станали жертва на малтретиране, поругаване, злоупотреба в детството. Спукани мозъчни капиляри, невронни дисфункции, десетки други медицински причини също могат да обяснят донякъде тяхната патология. Но роля определено има и свободната воля. Нито за миг не съм се съмнявал, че в битието на повечето от тях е имало случаи, когато са стояли наведени над някое човешко същество и, образно казано, са държали живота му в дланите си. Представям си едно крехко създание, което немощно пърха с крилца, отчаяно прави заявка за милост, за право на оцеляване на грешната ни земя. Но виковете са били пренебрегвани, молбите са оставали нечути, следвал е онзи мъчителен процес на болка, агония, последен дъх. Кръвта е спирала безкрайния си органичен кръговрат, бликала е от раните, може би се е събирала в локвичка около поредния труп, за да може причинителят да се огледа в алената, лепкава материя.

Ето, точно тук се крие и истинското Зло. В мига между мисълта и действието, между намерението и изпълнението, когато в една мимолетна частица от секундата все още е налице възможността да възпрете обхваналата ви ярост, да я потиснете, да обърнете гръб на онази черна, унищожителна стихия, която бушува във вас. Нали? Може би именно в този миг човешката слабост, порок, коренящата се у всеки от нас склонност към лошавина се сблъсква с нещо далеч по-страшно. И понякога то намира отзвук в душата ни — нещо много по-дълбоко като същност, познато като опит, но чуждо по природа и много по-древно като битие. Това е Злото, което върлува на Земята от време оно, то е много по-възрастно от самата нея и е същински исполин в сравнение с недобрите помисли, която се раждат заедно с нас и намират почва в самите нас.