Последно изкушение
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последно изкушение». Краткое содержание книги:
Тя влезе тихо в дневната, видя Тони, седнал на дивана, и каза:
— Здравей.
— Как беше днес?
Тя смъкна коженото си яке и го метна на един стол.
— Ужасно много работа. Цял ден прибираме машите на Радецки, вече не ни стигат хора да ги разпитват. Прекратени са всички отпуски и пак сме недостатъчно.
— Но поне съзнавате, че има напредък — каза той.
— О, определено.
— Докато Марейке не може да се похвали със същото.
Петра го изгледа въпросително.
— С нея ли разговаря днес?
Той кимна.
— Тя се обади днес следобед. Утре пак пътува за Кьолн и се интересуваше дали да не мине през Берлин на отиване. Не могла да се свърже с теб и по мобилния телефон, затова се обади тук.
— Ти какво й каза?
Тони се усмихна.
— Казах й да си запази стая в хотел, защото съм те изхвърлил от собственото ти легло и диванът надали ще ви е достатъчен.
Петра почувства как се изчервява.
— Кога пристига?
Тони погледна часовника си.
— Би трябвало да влезе всеки момент.
Тя се намръщи ужасено.
— О, господи! Трябва да се изкъпя, изглеждам ужасно!
— Струва ми се, че на нея ще й е все едно.
— Но на мен не! — възрази Петра и се отправи към банята. В същия момент звънна домофонът.
— Много късно — отбеляза Тони, надигна се и се смръщи от болката в ребрата. — Мисля да полегна.
— Не, остани — нареди Петра объркано. Натисна бутона и изтри устни с опакото на ръката си. — Божичко, ужасно съм нервна.
Преглътна и отиде да отвори вратата. Облегна се на рамката и се заслуша в стъпките, отекващи по стълбището.
После Марейке застана пред нея, широко усмихната.
— Здравей — каза тя. — Нали нямаш нищо против, че дойдох?
Петра разтвори ръце и я прегърна.
— Толкова се радвам да те видя — прошепна тя в косата й.
— Запазих стая в хотел, както ми каза Тони. Но първо исках да поговоря и с двама ви — каза Марейке, отдръпна се и я целуна по устните.
— С двама ни?
Марейке кимна. Петра я хвана за ръка и я поведе навътре. Докато двамата разменяха поздрави и коментираха състоянието на Тони, Петра отвори бутилка вино.
— Така — каза тя след малко. — Та за какво искаше да говорим?
— Отивам в Кьолн, за да обсъдим какво да правим с Ман — започна Марейке. — Следят го от доста време, а той не е направил абсолютно нищо подозрително. Утре Рейн ще бъде отворен за търговските кораби, а потегли ли „Вилхелмина Розен“, ще бъде трудно да го държим под око.
Петра изфуча.
— Тоест ще струва по-скъпо. Божичко, колко мразя тези стиснати провинциални полицаи!
— А може просто да се безпокоят, че ще го изпуснат и той ще убие още някого, и тогава медиите ще обвиняват тях — възрази Тони.
— Не мисля, че искат да прекъсват следенето. Но междувременно разбрахме, че „Вилхелмина Розен“ ще пътува за Ротердам. Ман би трябвало вече да е наясно, че в Германия го преследват, но досега удържаме журналистите да не споменават наличието на вероятна връзка с убийството в Лайден, и той сигурно ще реши, че ще е по-безопасно да извърши следващото убийство в Холандия.
— Значи ще продължите да го следите и след като пресече границата?
— Именно това ще обсъждаме утре. Ако дойде в Холандия, искам да го заловя. Не можем да допуснем следенето да се проточи още. Но ако не направи нещо недвусмислено, ще разполагаме единствено с косвени улики срещу него. Затова искам да се посъветвам с вас. Може би вие ще ми дадете някоя идея.
Петра стана и закрачи напред-назад.
— Да видим с какво разполагаме. Колата, която е видял приятелят на доктор Шилинг е същата на вид кола с хамбургска регистрация, забелязана близо до мястото, където е бил убит Де Гроот, която е на Вилхелм Ман. Петното от машинно масло на папката, която убиецът е оставил в шкафа на Де Гроот…
— И никакви лабораторни следи от останалите три случая — намеси се мрачно Марейке.
Петра продължи невъзмутимо:
— Имаме и моряшкия възел, който може да е бил завързан от Вилхелм Ман.
— И от хиляди други хора — подчерта Тони.
— Благодаря ти, Тони — усмихна се Петра саркастично. — В резултат на проучванията през последните седмици е установено, че „Вилхелмина Розен“ се е намирала в близост с четирите местопрестъпления — тази следа също води към Вилхелм Ман. Убиецът се представя под името Хохенщайн. В списъка, който Тони взе от замъка Хохенщайн, фигурира името на някой си Алберт Ман — едно от децата, оцелели от психологическите експерименти.