Аленото цвете и бялото

В стремежа си да привлича колкото е възможно по-малко внимание, Шугър е решила да се облича изключително скромно. Гардеробът й, който някога се отличаваше с пищни и наситени зелени, сини и златисти тонове, избледня и навлезе в сиво-кафявата гама. Подбираните от нея рокли напомнят на елегантни траурни одежди. На фона на тези мрачни тонове червеникавата коса не се откроява, а изглежда непривлекателно, а и кожата й добива болезнено блед оттенък. Всички се обръщат към нея с „мадам“ и й помагат да слиза от превозните средства, като че ли глезените й биха се пречупили от непривично твърдия калдъръм под краката й. Само преди няколко дни едно улично хлапе на Пикадили Съркъс й предложи да избърше мокрия й чадър с ризата си срещу половин пени, а тя се слиса дотолкова, че му даде шест пенса.

Странно нещо е почтеността; особено като се има предвид, че на местата, където тя успява да последва Ракъмови, Шугър определено не е единствената уличница в тълпата. По време на сезона театралните и оперните салони, парковете и хиподрумите са любимо място за високоплатените проститутки, защото тук се срещат достатъчно самотни господа, лутащи се по балконите и под тентите, копнеещи да бъдат спасени от скуката. Някога Ейми Хаулет ходеше на такива места, но после се изнерви дотолкова, че не можеше да понася чакането.

Скрила лице зад ветрилото си или под воалетката, Шугър играе своята игра и й се наслаждава. Защо никога досега не й е хрумвало да направи нещо такова? Разбира се, парите, които получава от Ракъм, са повече, отколкото е печелила някога в дома на госпожа Кастауей, но не може да твърди, че е била толкова бедна, та да не може да стъпи в концертна зала. Въпреки това през всички тези години е била доброволна затворничка в онази стая на втория етаж! Да, разбира се, наистина написа своя роман — или поне по-голямата част от него, но въпреки това, нима едно отиване на театър щеше да й се отрази толкова зле? Колко странно е, че в романа Шугър успява да привлече една от жертвите си на представление на „Мяра за мяра“ в театър „Хеймаркет“ — пиеса, която Шугър е чела и препрочитала сред тишината на своята стая, на светлината на свещта, но никога не си е правила труда да прекоси няколко улици, за да я види изпълнена на сцена. Какво си е въобразявала през цялото това време?