Звярът
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черният кинджал #14
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-220-5
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Звярът». Краткое содержание книги:
„Красотата на тази история направо ме зашемети… „Звярът“ ме накара да се почувствам сякаш съм се прибрала у дома. Всичко е както трябва да бъде и още по-хубаво, отколкото си го спомням. Притежава всичко, което искам от един любовен роман — душа и възпламеняваща страст. Книгата е великолепна и е една от най-затрогващите истории, които съм чела от дълго време насам. Наистина добре свършена работа.“ Гилти Плежърс Бук Ривюс
— Очите ни имат една и съща форма.
— Така е.
— Изглеждат лешникови, не мислиш ли? Или пък са кафяви?
— Не съм сигурен.
— Може ли да я задържа?
— Разбира се. И извинявай, че си заврях носа, където не ми е работа. Обаче започнах да се ровя и не можах да спра.
— Няма нищо — каза Джо, без да вдига очи от снимката. — И благодаря. Аз… винаги съм се питала как ли изглежда моята плът и кръв.
— Бихме могли да се опитаме да го открием.
Сега вече тя повдигна очи.
— Мислиш ли?
— Разбира се. Нали сме разследващи репортери. Дори ако е напуснал Колдуел, все трябва да съществува начин да го намерим. В наши дни е изключително трудно да се изпариш без каквато и да било следа. Прекалено много електронни архиви.
— Бил, ти да не си някаква фея от приказките?
Той кимна и отпи от латето си.
— На твоите услуги.
Брат, помисли си Джо, приковала отново поглед в онова видимо красиво лице.
— Само един брат? — промълви, макар че, предполагаше, бе алчно да иска повече.
— Кой знае. Това като че ли са всички деца, които майка ти е родила. Ала може би баща ти има и други? Така или иначе, възможно е да съществува начин да го намерим. Следата е изстинала, но може да извадим късмет.
— Знаеш ли, цялото това издирване на вампири е просто загуба на време. — Тя се усмихна тъжно. — Прекрасно си давам сметка, че не съществуват наистина и определено не и в Колдуел. Според мен по-добре ще бъде да се опитам да открия истинското си семейство, а не някаква фалшива фантазия, не мислиш ли?
— Може би затова се поувлече с тях. Ала признавам си, че и аз не останах по-назад.
— Семейство — промълви Джо, все така загледана в снимката. — Истинско семейство. Ето какво искам да открия.
73.
— Костюм ли да си облека? — Рейдж се показа от банята, гладко избръснат, с почти суха коса и хавлия около кръста. — Мери…
— Идвам — долетя откъм коридора. — Тъкмо помагам на Бити.
— Недей да бързаш.
Широко усмихнат, той се отправи към дрешника. Церемонията щеше да започне след половин час, така че все още имаше достатъчно време, за да избере точно коя черна копринена риза да си облече.
— Копелета! — изкрещя с цяло гърло. — Вие поднасяте ли ме?!
В същия миг стаята се изпълни с около дванадесет различни смехове и братята, неговата шелан и Бити се появиха, кикотейки се така, сякаш пълното обезобразяване на гардероба му беше тоооооооооолкова забавно.
Все едно някой беше изповръщал цял куп „Спасители на плажа“ върху нещата му.
— Дъска за сърф? Рибарска мрежа? Това… това харпун ли е? — Той подаде глава от вратата. — Къде изобщо намерихте харпун в Колдуел, ненормалници такива?
— Интернет — каза някой.
— Амазон — уточни друг.
Рейдж извъртя очи и посочи към Бити.
— Ти също си забъркана в това, a? Et tu, Битс?
Момиченцето се разсмя още по-силно, а той се върна в дрешника и взе надуваемата акула.
— Колко време ви отне да я надуете?
Той запрати кошмара в спалнята, а Вишъс вдигна ръка.
— Това бях аз. Само че използвах помпа. И в интерес на истината, спуках първата.
— Добре, че имахме резервна — изтъкна Бъч.
— Вие сте ненормални. Ненормални!
— Никога няма да се изтърка — заяви Рот. — Никога. Дори и без да мога да видя, това си беше страхотно попадение… истинско шиб… искам да кажа… така де…
— Ха! — заяви Рейдж на краля. — Как ти се харесва? Не е толкова лесно, господарю, нали?
— Строго погледнато, мога да заповядам да те обезглавят за подобна дързост.
— Все с това ни заплашваш.
Рейдж извъртя очи, докато множеството се разпръскваше, а той се върна в дрешника, проправяйки си път през… господи, това препарирана херинга ли беше?
— Имате твърде много свободно време — провикна се, без да се обръща към никого по-точно.
Пет минути по-късно излезе, облечен в съвсем същите дрехи, с които беше отишъл на интервюто с Рим.
Двете жени в живота му бяха приседнали на ръба на леглото: Мери — в черна рокля, а Бити — в яркосиня рокличка, ушита набързо и с гордост от догените в имението. И двете имаха сребристи ленти около кръста си, а върху завивката между тях почиваха две дълги сатенени панделки в синьо, черно и сребристо.
— О, момичетата ми. — Просто трябваше да спре и да им се полюбува. — О, моите красиви жени.
И двете се изчервиха. Мери се съвзе първа и като се изправи, протегна ръка на Бити.
— Ето ги панделките ти — заяви, докато се приближаваше до него.
— Нашите панделки — поправи я той.