![Без светлина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/0/0/bez-svetlina-bg-download.jpg)
Без светлина [bg]
- Автор: Линдсей Дэвид
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без светлина [bg]». Краткое содержание книги:
— Ледет твърди, че това са пари или хора, или и двете заедно. Не са наркотици. Според него тези пилоти никога не пренасят наркотици. Това е друга клетка, друг отдел.
— Дявол да ги вземе — рече Мъри. — Организация.
— Да, и мисля, че не е необичайно за Калатис от време на време да реорганизира нещата или в последния момент да променя плана си. Той очаква всички да са нащрек и да не губят равновесие при промени по време и място всеки момент. Мисля, че Редън и двамата му колеги са много добри в оперативно отношение. А тъй като те знаят повече от всеки друг за Калатис, поставям ги на първо място. Страшно ми трябват тия мъже. Те ще бъдат безценни от разузнавателна гледна точка.
И двамата кимнаха. Изглежда смятаха, че неговото становище е логично, макар и необичайно. Но Грейвър предполагаше, че и двамата не обичат твърде много общоприетите неща, иначе не биха се занимавали с това, което вършеха.
Точно в този момент звънна радиотелефонът на Грейвър и Нюман им се обади, че спира пред къщата.
„Пилат ПС-12“ беше наистина красив самолет, с дълъг и лъскав корпус. Крилете му бяха монтирани откъм долната част, с обърнати нагоре краища като перки, Т-образната опашка имаше допълнителна подпора от право, остро ребро, продължаващо напред до покрива, точно зад последното от осемте прозорчета. Приближавайки пистата в посока откъм залива, той напомняше на леден къс, падащ в превалящото следобедно слънце.
Грейвър седеше в колата, в сянката на един от няколкото хангара покрай пистата, на която Редън току-що се бе приземил. Бейфийлд, забеляза той, имаше вид на построено през 40-те години летище за целите на някой отдалечен военноморски пункт или някое друго военновременно съоръжение, а после след войната летището е било бързо изместено от по-добрите съоръжения, издигнати по-близо до разрасналия се Хюстън. Но все пак Бейфийлд не бе загинал. Един по един четирите военни складове бяха заменени с хангари от гофрирана ламарина, които бързо придобиха вида на предишните складове. Различни хора прибираха там различни самолети през всичките тия години. Винаги имаше по двама-трима души, които се мотаеха наоколо, поправяйки стари двигатели или докарвайки цистерната, ако някой се отбиеше и поискаше да дозареди. Бейфийлд беше почти изоставен, но и не беше рядкост да се видят луксозни самолети от време на време. Пристигаха и заминаваха. Никой не обръщаше особено внимание.
Грейвър наблюдаваше как на петдесет ярда Ледет намаля скоростта на алфа ромеото край пистата и спира пред отворените врати на хангара, където Редън оставяше „Пилат“. Вътре в хангара Нюман се бе облегнал на стената и следеше Ледет само на седемдесет и пет фута. На сто и трийсет ярда от него, вътре в главния хангар, където Грейвър вече се бе легитимирал и внушил на четиримата служители там колко е важно да им помогнат и да мълчат, Ремберто и Мъри навличаха яркооранжевите работни комбинезони на двамата механици, които обикновено караха малката цистерна. Ремберто не откъсваше очи от един друг служител, който беше зад стъклена преграда и носеше слушалки. Мъжът даде знак на Ремберто с палеца нагоре.
— Ето го — каза Ремберто, вдигайки ципа на комбинезона. — Току-що се е обадил по радиото за цистерната с гориво.
Мъри предаде това по своя радиотелефон на Грейвър и Нюман също го чу. Мъри и Ремберто се изкачиха към високите седалки на зареждащия камион. Мъри седна зад кормилото и потегли от сянката на хангара. Зад тях, далеч от вратата, групичка мъже — двамата шофьори, един механик и диспечерът — наблюдаваха развиващия се сценарий, сякаш това беше някакво невинно зрелище.
Слънцето блестеше по „Пилат“, докато Редън зави в края на пистата и започна да се движи назад към хангара.
Сложил слънчеви очила, Ледет слезе от алфа ромеото и се облегна на предната броня, наблюдавайки как Редън се приближава на деветдесет градуса спрямо хангара и после рязко изви, за да насочи самолета към отворените врати. Придвижи го почти до входа. Воят на турбовитловия двигател се засилваше с приближаването му до хангара, отеквайки срещу металните стени. След това Редън изключи двигателя и виенето постепенно започна да отслабва.
Надничайки през процеп в спойките на металните листове, Нюман наблюдаваше как Редън, с безизразно зад авиаторските очила лице, започна да прибира разни неща от кабината, готвейки се да отвори вратата. Нюман премести поглед към Ледет, който се изправи до колата, но не се отмести, докато от другата му страна, зад самолета, цистерната започна да се приближава.