Московският клуб (Къртица 3) [bg]

— Ленин е бил убит, така ли?

— Точно така — отвърна Леман, — убит беше. Чувал ли си за Рейли, Сидни Рейли?

Рейли, английският супершпионин, който през 1918 година се бе опитал да събори съветската държава. Какво общо можеше да има той с всичко това?

— Да.

— Тогава знаеш, че година след руската революция съюзниците са били вбесени от болшевиките. Защото са сключили сепаративен мир с германците. Решили, че трябва да ги съборят. Да удушат болшевишкия младенец. Само това им оставало. Виждали как се заражда култът към Ленин й насочили всичките си усилия за елиминирането на обаятелния вожд, като единствен начин да се разбие ръководството. Англичаните изпратили Рейли да убие Ленин, но заговорът се провалил.

— А ти?…

Но Леман сякаш не го чу.

— Уорън Хардинг, Чърчил и сума други хора мислели, че като отстранят от пътя Ленин, болшевиките ще паднат:

— Не мога да повярвам — каза на висок глас Стоун.

Този път Леман го чу.

— Не го вярвай — сухо се изсмя той. — Казах, че Хардинг и Чърчил са го мислили, не че са го направили. Направи го Сталин. Соня се роди на този свят като малка хубава заложница и Сталин успя да си осигури съдействието на единствения чужденец, в когото Ленин имаше доверие. В противен случай дъщеря ми щеше да умре. Тогава тези неща се случваха често — хората просто изчезваха…

— Чужденец ли? — попита Стоун. Не беше разбрал.

— Балсамировката не хващаше. Не може да се балсамира тялото на човек, натъпкан с отрова. Кремираха го. Изработиха восъчна кукла по маска, която Ленин приживе бе поръчал да му направят за скулптура. Сталин знаеше. Той искаше да махне Ленин от пътя си колкото е възможно по-бързо — виждаше, че съветската държава е парализирана и това беше неговият шанс да заграби трона. Той знаеше, че аз съм един от малкото хора, които Ленин би пожелал да види дори когато е много тежко болен. — Леман въздъхна. — Ленин ме прие. Почерпи ме с чай, и двамата пихме. Ленин… Ленин пиеше чая си със страшно много захар. Сталин ми бе дал бучки захар, поръсени с някаква усъвършенствувана, бързо действуваща отрова. Аз само трябваше да разменя бучките.

— Ти?

— Крупская не позволяваше на мъжа си да се срещне със Сталин. Аз бях единствената възможност. Знаех, че Ленин и без това умира след мозъчния удар и едва ли нещо щеше да се промени, ако смъртта се ускореше. А и Сталин щеше да ме пази. Щеше да е принуден, защото знаех малката му тайна — че той набави отровата. Така, без да искам, помогнах за възхода на най-големия тиранин на двадесети век. Той ме принуди да го направя — заплашваше ме с всякакви репресии, а аз бях твърде млад, за да му се противопоставя. Но хванеш ли се на хорото с престъпници, няма пускане. Той винаги ме е държал в ръцете си, престъпната му чест го изискваше. През целия си останал живот, дори и след това.

Мислите на Леман отново блуждаеха, очите му почти се бяха затворили.