Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Изтегли се нагоре и летвата се отпра.

Единственият му шанс. Алтернативата беше сигурна смърт само след секунди. Скочи във въздуха и се хвана за по-горната летва.

Тя не се откачи.

Беше здрава, издържа теглото му и той вече се намираше на камиона. Погледна за момент надолу и видя, че реното лети напред като ракета и камионите продължават да го блъскат. Възможно ли беше да не са забелязали как се измъква?

Пилетата кудкудякаха, сякаш надаваха писъци от страх. Стоун започна да се придвижва сантиметър по сантиметър напред по каросерията.

Долу се чу оглушителен трясък на метал. Той погледна и видя как колата на Шарлот се отклони и влезе под високите колела на камиона за хляб вдясно и как ужасяващо се откъсна покривът й. После точно пред тунела колата се блъсна под ъгъл в бетонната подпорна стена и веднага избухна в огнено кълбо.

В този момент камионите влязоха в тунела и всичко потъна в мрак.

Стигна до кабината и като надникна отдясно, едва успя да различи мъж с врат на бик и каскет на главата, в блажено неведение, че Стоун е оцелял от страхотната катастрофа.

Поради дъжда беше почти невъзможно да се задържи върху кабината, но като легна по корем, успя да се плъзне през нея от другата страна и…

Прозорецът беше отворен.

Извади пистолета, затъкнат в колана му. Освободи затвора, като продължаваше да се държи със свободната ръка за покрива на кабината. Трепереше от студ.

Шофьорът не подозираше, че е само на сантиметри от него. Стоун изви под ъгъл пистолета и го насочи право в главата му. В този, който се бе опитал да го убие.

— Привет! — каза той ухилен и натисна спусъка. Куршумът улучи човека в челото, кръвта плисна в предното стъкло. Главата му падна на волана гротескно, почти комично, сякаш той изведнъж бе решил да подремне. Кръвта му продължаваше да плиска напред в скута му. Стоун изви тяло и с върховни усилия успя да се вмъкне в кабината. Поколеба се за момент, после отчаяно изблъска тялото встрани и успя да хване кормилото точно когато започнаха да се виждат уличните светлини в края на тунела. С една ръка свали каскета от главата на мъртвия и го нахлупи. Силуетът щеше да заблуди другия.

Когато камионът излезе от тунела, една улична дъгова лампа освети вътрешността на кабината и кръвта придоби отвратителен зелен оттенък. Другият камион вървеше след него. Стоун хвана дългия старомоден лост, смени на по-ниска скорост и натисна газта. Другият камион наду клаксона победоносно — един вид, „свършихме си работата“ — и Стоун отговори на сигнала му. Смени на пета, направи завой, напусна „Проспект мира“ и отпраши по улиците на Москва.