Жив или мъртъв [bg]

Пътуването на север от града отне тридесет минути. Според картата в „Гугъл“, която Джак ползваше, Синага живееше в източните покрайнини на Сан Рафаел, в рядко населен паркинг за фургони. Преминаха през района веднъж, след това завиха обратно и паркираха на сто метра северно от фургона на Синага — с двойна широчина и ограден с ръждива, висока до кръста ограда и жив плет.

— Динг, в куфарчето ми отзад има тефтер — каза Кларк през рамо. — Вземи го.

Чавес подаде тефтера.

— Какво мислиш да правим?

— Ще разгледам района. Връщам се след десет минути.

Кларк излезе от колата, а Джак и Чавес го наблюдаваха как върви по пътеката до най-близкия фургон, където се качи по стълбите и почука на вратата. След десет секунди се показа някаква жена и Кларк поговори с нея тридесетина секунди, после отиде при следващия фургон, повтори всичко и накрая стигна до фургона на Синага. Когато излезе, отиде до други три фургона, преди да се върне в колата и да се качи в нея. Подаде тефтера на Джак. В него имаше имена, адреси и подписи.

— Можеш ли да ни кажеш какво беше това? — запита Джак.

— Казах му, че смятам да отворя ресторант надолу по пътя и ми трябват петстотин подписа от живеещите наоколо, за да кандидатствам за разрешително за алкохол. Синага не е вкъщи. Според съседа му той работи на непълно работно време в „Бест Бай“ до шосе сто и едно. Свършва в два часа.

Чавес погледна часовника си.

— Нямаме време.

— Ще чакаме да се стъмни — отвърна Кларк.

— И после? — запита Джак.

— Ще го отвлечем, кучия му син.