Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
Колхоз – кооперативно стопанство.
Комсомол – Всесъюзен ленински младежки комунистически съюз, младежкото крило на КПСС. Членовете му са на възраст между 14 и 28 години.
МВД – Министерство внутренних дел – Министерство на вътрешните работи, военизирано звено на изпълнителната власт, което отговаря за милицията, противопожарните служби и вътрешната сигурност.
Милиция – наименование на полицията в СССР и други социалистически страни като държавна структура към Министерството на вътрешните работи.
Миненерго – Министерство на енергетиката и електрификацията; съветското гражданско министерство на енергетиката.
НИКИЕТ – Научно-исследовательский и конструкторский институт энерготехники – Научноизследователски и конструкторски институт по енерготехника, където са проектирани съветските атомни реактори, включително реакторът тип РБМК.
НИКИМТ – Научно-исследовательский и конструкторский институт монтажной технологии – Научноизследователски институт за монтажна технология, отдел в Министерството на средното машиностроене, който разработва технически решения за строителство на ядрени съоръжения.
Номенклатура – елитът на комунистическата партия, чиито членове заемат отговорни постове, ползват се със специални привилегии и получават високи заплати; терминът се отнася до списъците, в които са включени.
Област – административна единица. През 1986 г. Украйна е разделена на 26 области, най-голямата от които е Киевската. Всяка област съответно е разделена на райони, подобно на административните американски окръзи или общински центрове.
Период на застоя – времето след 1970 г., наречено така от Михаил Горбачов, през което съветските икономика и култура навлизат в период на стагнация.
Пионери – детска организация, създадена от комунистическата партия за идеологическо индоктриниране на деца на възраст от 10 до 14 години по подобие на скаутите.
Политбюро – Политическото бюро на КПСС, предназначено да взема решения между заседанията на Централния комитет. Седалище на върховната власт на СССР.
РБМК – реактор большой мощности канальный – кипящ реактор с графитен забавител, проектиран и конструиран единствено в СССР.
СОЮЗАТОМЭНЕРГО – Всесъюзно промишлено обединение за атомна електроенергия, гражданската агенция в Министерството на енергетиката, която осъществява надзор на атомните електроцентрали.
СРЕДМАШ – Министерство на средното машиностроене, което отговаря за съветската програма за ядрени оръжия и за цялата реакторна технология.
Съвет на министрите – съветският кабинет с еквивалентни структури начело на правителствата на всяка съветска република, който изпълнява решенията на Политбюро.
Централен комитет – на теория най-висшият орган на комунистическата партия, който управлява дейността на партийните организации, министерствата и предприятията в целия Съветски съюз. На практика е подчинен на по-малобройното Политбюро.
Мерни единици за радиоактивност
Съществуват многобройни начини за измерване на радиацията и нейното въздействие, а свързаната с нея терминология многократно се е променяла, откакто преди повече от век възникна ядрената физика. Въпреки че днес учените използват стандартизирани международни мерни единици (SI), в тази книга се използват онези, които са били най-широко разпространени в СССР по време на аварията, основно рентген и бер. За да помогна на читателя да разбере значението на тези по-стари мерни единици и тяхната връзка с днешните им заместители, тук съм описал всяка една от тях.
бер – биологичен еквивалент на рентгена, който количествено изразява въздействието на йонизиращата радиация (лъчение) върху човешкото здраве. Бер измерва дозовата еквивалентност и се изчислява с помощта на различни фактори, включително поетата доза и вида радиация. Той може да се използва за прогнозиране на биологичното въздействие на някаква доза, включително за рак, независимо дали източникът е алфа-, бета-, неутронна, рентгенова или гама-радиация. Един бер е малко под количеството, което жителите на Денвър, щата Колорадо, годишно поемат от естествения радиационен фон; 5 бер е годишният лимит за работещите в ядрената промишленост в САЩ; 100 бер е прагът за острия радиационен синдром (ОРС); еднократната доза от 500 бер за цялото тяло е смъртоносна за повечето хора. Бер е отменен от стандартната международна мерна единица сиверт (Sv) и нейните по-малки подразделения: милисиверт (mSv) – 1/1000 от един сиверт; микросиверт – 1/1000 000 от един сиверт, който се използва в модерните дозиметри. Един сиверт е равен на 100 бер.