Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
През годините, когато изпращах репортажите си от Украйна, съм имал много незабравими преживявания, но тук бих искал специално да благодаря на Роман Шумейко за неговия безспорно легендарен пловccxiii и чудесната вечер с много пиене край езерото. А по-близо до вкъщи дължа благодарност на Роуз Джордж, Крег Уилямс, Джеймс и Ана Фрийдман, Юдиджит Батарчарджи, Брендън Кърнър, Джули Сатоу, Тед Коновър, Евън Ратлиф, Ник Томсън и Кийт Гесен за ценните им съвети и подкрепа.
Ихор Кулик и служителите от украинския Институт за национална памет, както и Крисчън Остерман и изследователите от Проекта за изучаване на Студената война в центъра „Уилсън“, всички те ми помогнаха да намеря и преведа много ключови документи в Украйна; Мелани Локей и служителите на Обществената библиотека в Ню Йорк ми осигуриха достъп до материали, които иначе никога нямаше да попаднат в ръцете ми, нито пък щях да имам привилегията и удоволствието да работя на спокойствие и тишина в зала „Алън“.
През целия дълъг процес на превръщане на една първоначална идея в книга аз можех да разчитам на деликатните и уравновесени напътствия на моя агент Едуард Орлоф. Искам също така да благодаря на Милисънт Бенет, Хенри Вайнс, Мишел Кроуз и Скот Рудин, които отрано повярваха в смисъла на моя проект. В издателската компания „Саймън и Шустър“ Йон Карп и Бен Лоунън от самото начало споделяха ентусиазма ми по отношение на тази история, направиха взискателни коментари върху ръкописа, а накрая му дадоха чудесно заглавие. Амар Деол умело ме преведе през объркващата логистика на публикуването на ръкописа, а Кейли Хофман, Филип Баш и Джош Коен ме спасиха от многобройни печатни и същински грешки.
Много съм задължен на Кати Мума, Роб Голдстън, Франк фон Кипел и Александър Сич, които ми обясниха сложната материя на атомната физика и ядреното инженерство и редактираха онези части на ръкописа, които се занимават с проектирането и недостатъците на реактора тип РБМК-1000. Тимъти Йоргенсен прояви и щедрост, и търпение, като ми помогна да разбера научните постановки и терминологията на радиологията и радиационната медицина. Всички грешки и свръхопростителства са изцяло мое дело.
За това, че запазих разсъдъка си, след като най-накрая се намерих на„Джей Стрийт“, за да напъхам моите камари от материали в една-единствена книга, бих искал да благодаря на Крис Хийт, Лорън Хилгърс, Нейтън Торнбърг и добрите хора от издателската компания „Roads and Kingdoms“.
А на всичките приятели, които изтърпяха дългите ми странствания, докато правех репортажи за книгата, като ми отстъпваха своите канапета, матраци и стаи за гости, за да ме приютят – Тоби Еймис, Андрю Маршал, Пег Роз, Том Корби; Дейвид Кийпс, Иън Тъкър, Майкъл Одел, Дан Крейн, Кейт и Джон, Мики и Лиза, Рупър, Джули, Сорен и Нанси; Мат, Пернила и Хари – благодаря ви! Приемете закъснелите ми извинения, че не почиствах достатъчно след себе си.
Но най-вече съм благодарен на моя най-откровен критик и неуморна мажоретка Ванеса Мобли и на дъщеря ни Исла за тяхната любов и тактичност през всичките тия години на дълги отсъствия, безкрайни редакции, както и за това, че трябваше да се прибират в апартамента ни, като минават през антре, застрашително натъпкано с потенциално радиоактивни обувки и купища книги за съветската икономика. Нямаше да стигна дотук без вас.
Ню Йорк, септември 2018 г.
ccxiii Вкусно ястие с ориз, месо и подправки. – Б.пр.
Бележка на автора
Това е историческа книга, но в нея има много материал от репортажи. Когато възпроизвеждах непосредствените преживявания по време на катастрофата, аз разчитах на интервюта с очевидци, които започнах да правя през 2006 г., както и на публикувани разкази в първо лице и разсекретени съветски документи. Това нямаше да е възможно без всеотдайната помощ на някои отлични преводачи, посредници и изследователи. Сред тях са Олга Тикуш, Миша Сметник, Анна Сорокин и Артемис Давлеев в Русия; Алекс Ливотка, Остап Здоровило, Наталия Макеси, Тетяна Водяницка и Дмитро Чумак в Украйна. В Ню Йорк Джеймс Апел посвети много месеци в проследяване на труднооткриваеми източници и превод на документи и кореспонденция. Анна Кордунски се зае с проверката на фактите в ръкописа и се прояви като неуморен и самоотвержен сътрудник, като се започне от техническите подробности и се стигне до някои тънкости на руската етимология.
Но книгата изобщо нямаше да я има без експертизата и подкрепата на Тарас Шумейко. В продължение на дванайсет години Тарас беше моят водач и втори репортер при посещения на оцелели от катастрофата в провинциални градове и затрупани от сняг села, на международни конференции, както и в Забранената зона. Той ми помогна да издиря много от мъжете и жените, чиито свидетелски показания бяха изключително важни за моя разказ. Той очароваше и придумваше недружелюбните ветерани и архивисти, измъкваше документи и правеше интервюта, които бяха от основно значение за тази история.