Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
Възможността Елис да е ВНЕДРЕН АГЕНТ за германците, ако не и за руснаците, е проверена внимателно. Подозренията отпадат, когато през 1953 г. Елис заявява, че се оттегля от МИ–6. Наистина, до 60-годишнината и пенсионирането му остават още 2 години, но той изтъква като причина влошеното си здраве.
Елис отплава за Австралия, където веднага получава 2-годишен ангажимент към АССР. Но 2 месеца по-късно прекъсва договора си и се завръща във Великобритания скоро след като научава, че ВЛАДИМИР ПЕТРОВ — служител на КГБ в Канбера, се готви да се предаде на враговете на Съветския съюз. При пристигането си в Лондон Елис веднага се свързва с Филби и очевидно му е разказал за намеренията на Петров.
Междувременно в Службата за сигурност (МИ–5) започват да преглеждат всички материали, които подсказват, че Елис е чужд агент. (Във Вашингтон ФБР също извършва проверка на дейността на Елис.)
Елис започва работа на половин ден в МИ–6, за да увеличи пенсията си. Работата му е да преглежда архивите на МИ–6, като унищожава досиетата, които вече не представляват интерес!
Най-сетне следователите от МИ–5 стигат до заключението, че Елис е бил платен агент от Абвера още преди войната и че руснаците вероятно са го изнудвали, за да шпионира за тях. И наистина, Елис работи за руснаците от края на 20-те години.
През 1966 г. е взето решение да бъде разпитан и е поставен под НАБЛЮДЕНИЕ от СПЕЦИАЛНИЯ ОТДЕЛ на Скотланд ярд. Телефонът му се подслушва, за да бъдат предотвратени всички възможности за евентуалното му бягство. По време на разпитите Елис потвърждава, че през 20-те години е шпионирал за германците, а след това — и за руснаците.
Той отрича, че е работил директно за съветското разузнаване. Разпитват го в продължение на няколко седмици. За резултатите са информирани австралийците. Англичаните решават да не информират американците. Елис не е съден и открито не го наричат вражески шпионин. Той продължава да си живее както преди, получава държавна пенсия и умира от естествена смърт.
Елис, Ърл (1880–1923)
Американски военноморски офицер, шпионирал от Японските острови в западната част на Тихия океан и отстоявал идеята за морски десантни операции за завладяването им. Елис оказва изключително влияние върху разработването на „морската десантна доктрина“ на САЩ през 20-те и 30-те години.
Елис постъпва във военноморските сили през 1900 г. и е повишен още на следващата година. Служи в Далечния изток, а през Първата световна война се отличава във Франция. „Пийт“ Елис разработва и публично отстоява идеята за завладяването на японските военноморски бази в Тихия океан от американската морска пехота. Планът му, съставен от 50 000 думи, е предаден на командващия Корпуса на морската пехота през 1921 г. и сам по себе си е бил готов военен план за мащабно настъпление в Тихия океан. Той започва с думите: „За да наложим волята си на Япония, ще ни бъде необходимо да защитим флота и сухопътните войски в целия район на Тихия океан и да водим войната в японски води.“ Целите му за нападение според плана от 1921 г. включват следните острови: Маршалови, Каролински, Пелелю и Рюкю (в това число Окинава). Повечето от тях са местата, където през Втората световна война ще се водят ожесточени сражения. Елис не само назовава имената на островите и атолите, които според него трябва да бъдат завладени, но и прави разчет на силите и средствата, и дава мнение за едни или други видове оръжия и десантни кораби, като не подминава и въпроса за тактиката.
През август 1921 г. Елис започва продължителна обиколка из островите на Тихия океан, за да събере разузнавателна информация за предполагаемите цели на бъдещото американско настъпление. През 1922 г. в Йокохама, Япония, той постъпва в американската военноморска болница, където му поставят диагноза алкохолизъм. След повторно хоспитализиране в Йокохама отплава за Сайпан, а след това за Маршаловите острови. Отново е хоспитализиран, но продължава обиколката на Японските острови — напълно неуместно разузнавателно начинание. Биографът Дърк Антъни Белъндорф отбелязва в Марин корпс нюз:
Като разузнавач той заслужава най-ниската оценка. От военна гледна точка изпълнението на мисията му може да получи доста принизена оценка: сериозно болен, невротичен, понякога пиян офицер от Корпуса на морската пехота, който отсъства, без да му е разрешен отпуск, и обсъжда мисията си с американски граждани, а пред погледите на японците кръстосва островите, води си бележки и чертае карти. Командването на американските военноморски сили би се смутило доста, ако знаеше за действията и местонахождението му. На няколко места на Японските острови Елис се разболява.