Вълка от Уолстрийт

Осем часа, вечерята е сервирана! Че на кой му трябва вечеря? Дайте ми зърнени топчета с плодов вкус и нискомаслено мляко, писна ми от тия превземки, дето Мария и Графинята толкова си падат по тях. Масата за вечеря беше с размера на игрище за хвърляне на подкови71. Гостите обаче горе-долу се ядваха, с изключение на Графинята, седнала срещу мен от другата страна на игрището. Толкова надалеч беше, че сигурно щеше да ми трябва интерком, за да разговаряме, което всъщност си беше съвсем добре. Вярно, красива беше. Но трофеи като Графинята се намираха по две за долар, а добрите от тях никога нямаше безпричинно да ми четат конско.

От дясната ми страна седяха Дейв и Лори Биъл, дошли на гости от Флорида. Лори беше готина руса мацка. Знаеше си мястото в общата подредба на нещата, така че напълно ме разбираше. Единственият проблем беше, че се влияеше и от Графинята, която направо се бе навряла в мозъка й и посаждаше там подривни мисли по мой адрес. Така че и на Лори не можех да имам пълно доверие.

Виж, мъжът й Дейв беше нещо съвсем различно. На него можех да се доверя — до една или друга степен. Беше солиден провинциалист — метър и осемдесет и осем, сто и тринайсет кила солидни мускули. По време на следването си работел като гард в някакво заведение. Един ден някакъв тип му се опънал, при което Дейв му изтряскал едно дясно кроше, та на онзи буквално му изскочило окото. Разправят, че висяло само на два лигамента. Дейв беше бивш стратънец, а сега работеше в „Д. Л. Кромуел“. Тази вечер разчитах на него да прогони всякакви досадни присъствия. И бях сигурен, че с най-голям кеф ще го стори.

Другите двама гости бяха семейство Шнайдерман — Скот и Андреа. И Скот беше от Бейсайд, макар да не бяхме израснали заедно. Беше заклет хомосексуалист, оженил се по необясними причини, най-вероятно, според мен, за да има деца, и в момента имаше една дъщеря. И той беше бивш стратънец, но така и не бе развил в себе си инстинкта на убиец. Вече се беше откъснал от нашия бизнес. И бе с нас по една-единствена причина: беше моят дилър на кока. Имаше някаква връзка на летището и ме снабдяваше с чист кокаин от Колумбия. Жена му беше пълничка безобидна брюнетка, която рядко говореше, а дори и тогава не казваше нищо.

След четири ястия и два часа и половина усукани приказки най-после стана единайсет часа. Казах на Дейв и Скот:

— Хайде, момчета, да вървим в стаята за телевизия да изгледаме някой филм. Станах от стола и се запътих натам, а Дейв и Скот ме последваха. Нямах съмнение, че на Графинята толкова не й се разговаряше с мен, колкото и на мен с нея. В което нямаше нищо лошо. Бракът ни на практика беше приключил; всичко останало бе единствено въпрос на време.