Вълка от Уолстрийт
- Автор: Белфорт Джордан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вълка от Уолстрийт». Краткое содержание книги:
— Ще направя всичко, което ми казваш — рече Вигвам Слабия. — Но все пак искам да се позамислиш за секунда. Ти си най-умният човек, когото познавам, но в момента ми звучиш малко нерационално. В качеството ми на твой юрисконсулт те съветвам да не обявяваш публично за наличието на споразу…
Прекъснах шибания юрисконсулт насред шибаната му приказка:
— Виж к’во ще ти кажа, Анди. Нямаш си и шибана представа колко, ама хич не ми пука от шибаната СЕК и шибаната НАСД. — Отворих плика, грабнах една карта за игра от бюрото, бръкнах и извадих от плика такова количество кокаин, каквото можеше да причини сърдечен удар на някой син кит, и го изсипах върху бюрото. После се приведох, заврях лицето си и започнах да шмъркам. — Освен това — рекох с лице, потънало в кокаина — не ми пука и от оня путьо Коулмън. Върви ми по задника от четири шибани години, но няма за какво да ме хване. — Тръснах няколко пъти глава да овладея опиянението, което внезапно ме обзе. — И няма шибан начин да ме привлекат под отговорност заради шибаното ни споразумение. За Коулмън то ще е направо унизително. Той е човек на честта и ще иска да ме гепи за нещо реално. Иначе ще е като с Ал Капоне, дето са го хванали за неплащане на данъци. Така че Коулмън да се ебе там, откъдето диша!
— Разбрах — каза Вигвам. — Обаче искам от теб една услуга.
— Каква?
— Привършват ми парите — каза моя юрисконсулт-мошеник и направи пауза, за да схвана по-добре смисъла. — Нали знаеш как ме прееба Дани, като отказа да възприеме стратегията на хлебарките. А аз продължавам да чакам да ми излезе разрешителното за брокерска дейност. Можеш ли междувременно да ми помогнеш?
Невероятно! — рекох си. Личният ми шибан агент по доверителната сметка ме шантажира за мангизи. Дееба и шибаното му тупе! И него трябва да го пречукам!
— Колко ти трябват?
— Не знам — каза неуверено — двеста хиляди, да речем?
— Добре! — рекох троснато. — Ще ти дам четвърт милион, но се обади на шибания Мадън моментално, после ми се обади да ми кажеш какво е казал. — Треснах слушалката, без да му пожелая „дочуване“. После пак се приведох и наврях лице в коката.
Телефонът иззвъня след десет минути.
— Какво рече оня путьо? — попитах.
— Няма да ти хареса — предупреди Вигвам. — Отрича да имате някакво споразумение за доверителна сметка. Казва, че било незаконно и бил сигурен, че няма да посмееш да го разкриеш.
Поех дълбоко въздух да не изтърва нервите си.
— Смята, че го блъфирам, така ли?
— Горе-долу — потвърди Вигвам, — но каза също, че желае да се разберете по мирно, по тихо. Предлага ти по два долара на акция.
Извих главата си в голям кръг, докато пресмятах. При два долара на акция щеше да ме одруса с повече от тринайсет милиона, и то само от акциите; но освен това държеше и един милион мои опции, които можех да упражня при цена седем долара. При сегашната котировка от тринайсет долара това значеше, че мога да спечеля по шест долара на акция. Значи още четири и половина милиона отиваха на кино. Всичко на всичко искаше да ме опъне със седемнайсет и половина милиона долара. Но колкото и да е странно, аз дори не се ядосах. Че не очаквах ли нещо подобно още от самото начало, когато в кабинета ми обяснявах на Дани, че нямам доверие на приятеля му? И нали точно поради това ми недоверие бях накарал Стив да подпише споразумението за доверителната сметка и да ми предаде удостоверението за акциите?
Защо в такъв случай трябваше да се ядосвам? Смотаняците от НАСДАК ме бяха тласнали по този глупав път; нямах друг избор навремето, освен да припиша собствените си акции на Стив, пък и нали бях взел всички предпазни мерки — именно против настъпването на момент като сегашния. Прекарах през ума си цялата история на нашите взаимоотношения и не установих да съм допуснал дори една-единствена грешка. И както не можех да отрека, че бях постъпил кофти, явявайки се надрусан на работа, то нямаше нищо общо със сегашната ситуация. Той от всяко положение щеше да се опита да ме преебе; дрогата просто бе спомогнала нещата да изплуват по-отрано на повърхността.
— Добре — казах спокойно. — Сега трябва да замина за Хамптън, така че ще продължим рано в понеделник сутринта. Изобщо не си прави труда да се обаждаш пак на Стив. Само подготви документите за закупуването на акциите. Настана време за война.