Проходът

После се събудила. Сънят я надвил, докато седяла на стол до студеното огнище. Събудила се от хлопане по вратата. Отвън някой я викал. Дали е Майкъл? Кое ли време е?

— Сара? Отвори!

Кейлъб Джоунс? Отворила вратата, тъкмо когато посягал отново да хлопне по нея, юмрукът му застинал във въздуха.

— Трябва ни медицинска сестра — момчето дишало задъхано. — Имаме прострелян.

Веднага се разсънила, посегнала към чантата на масата до вратата.

— Кой?

— Лиш я внесе.

— Лиш? Лиш ли е простреляна?

Кейлъб поклати глава, все още едва поемащ си дъх.

— Не е тя. Момичето.

— Какво момиче?

Гледаше изумено.

— Бродница, Сара.

Докато стигнат до Лечебницата, небето над прожекторите започнало да избледнява. Там нямаше никого, което ѝ се стори странно. Заради думите на Кейлъб тя очакваше да завари тълпа. Изкачи стъпалата и се втурна в отделението.

На най-близкото легло имаше момиче.

Лежеше по гръб със стрела в рамото си, тъмна форма се подаваше изпод гърба ѝ. Алиша стоеше надвесена над нея, а пуловерът ѝ беше изпоцапан с кръв.

— Сара, направи нещо — каза Алиша.

Сара бързо се приближи и леко вдигна врата на момичето, за да провери дали може да диша. Очите ѝ бяха затворени. Дишаше учестено и повърхностно, на допир кожата ѝ беше хладна и влажна. Сара провери пулса на врата ѝ, сърцето ѝ биеше като на птица.

— В шок е. Помогнете ми да я обърнем.

Стрелата се беше забила в лявото рамо на момичето, точно под вдлъбнатата ѝ ключица. Алиша подпъхна ръце под раменете ѝ, докато Кейлъб я улови за краката. Заедно я обърнаха на една страна. Сара извади ножици и седна зад нея, за да среже дръжките на прогизналата в кръв раница, после тънката тениска на момичето, сряза я до врата, останалото раздра. Откри стройното тяло на младо момиче, малките напъпили гърди и бледата ѝ кожа. Шипът на върха на стрелата стърчеше от звездовидна рана точно над лопатката ѝ.

— Трябва да я срежа. Ще ми трябват по-големи ножици.

Кейлъб кимна и изтича от стаята. Докато минаваше през завесата, вътре нахлу Со Рамирез. С изпоцапано с пръст лице и разплетена дълга коса. Рязко спря до леглото.

— Проклета да съм. Тя е дете.

— Къде по дяволите е Другата Санди? — попита Сара.

Жената изглеждаше объркана.

— Откъде, по дяволите, се взе тя?

— Со, тук съм сама. Къде е Санди?

Со вдигна глава и погледна Сара.

— Тя е… в Убежището, май.

Стъпки и гласове, суматоха отвън: другата стая вече се пълнеше с наблюдатели.

— Со, изведи хората оттук! — Сара извиси глас към завесата. — Всички вън! Искам сградата веднага да се освободи!

Со кимна и се втурна навън. Сара отново провери пулса на момичето. Кожата ѝ изглеждаше изпъстрена като зимно небе, преди да завали сняг. На колко ли години беше? Четиринайсет? Какво правеше четиринайсетгодишно момиче сред мрака?