Последните Тюдори
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #14
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Последните Тюдори». Краткое содержание книги:
Тя накланя глава на една страна и ми отправя ироничната си усмивка.
— И с по-лошо съм се сблъсквала, знаеш — казва. — Служех на кралицата, научила Елизабет на цялото познание, което сега тя демонстрира с такава гордост. Служех на кралицата, която показа на Елизабет как да управлява. Служех на кралицата, която помагаше при писането на молитвеника и даде на Елизабет — и на сестра ти Джейн — теологични познания. Служех ѝ, когато я обвиниха в ерес и държавна измяна. Никога не забравям Катрин Пар и няма да започна да се страхувам от Елизабет сега.
— Аз се страхувам от нея — признавам и изпитвам внезапно странно облекчение, защото загърбвам дързостта, която бе като нишка, лъкатушеща из целия ми живот, откакто за пръв път бях употребена като пионка в семейните си съюзи — малко момиче, твърде младо, за да се интересува някой от съгласието му пожертвано в съюз с Артър Грей. — Няма да се преструвам, че съм смела. Страхувам се от нея. Мисля, че тя ще ме погуби. Мисля, че вече ме погубва. Мисля, че желае смъртта ми и тази на Катрин и че винаги я е искала.
Моята неустрашима доведена баба ми отправя най-ведрата си усмивка.
— Оцелей — напомня ми тя. — Оцелей и се надявай на по-добри времена.
Времената не са по-добри за хората от нашата религия във Франция. Кралят, под силното влияние на роднините си от фамилията Гиз, подлага на гонения хората от нашата вяра, и накрая те се вдигат на свещен религиозен бунт. Разбира се, Англия, основната протестантска сила, би трябвало да изпрати на хугенотите оръжия и пари, би трябвало да им изпрати армия, за да победят своите владетели-паписти. Но Елизабет, както винаги, може да изпълни своя дълг само наполовина. Тя знае, че би трябвало да попречи на папистките управници на Франция да убиват и погубват нейните събратя по религия. Но протестантите на Шотландия отхвърлиха нейната братовчедка, кралицата-французойка от рода Гиз, и тя не може да търпи тази заплаха спрямо кралската власт. Знае, че би следвало да е враг на папата, който — говори се — е готов да я анатемоса, с което тя ще се превърне в личност, която трябва да бъде презирана, която може да бъде убита. Но един протестантски водач в Шотландия, Джон Нокс, е човекът, който нарича нея и Мери, кралицата на шотландците, „чудовищно сборище на жени“, негодни да управляват, и подтиква всички здравомислещи мъже да се вдигнат срещу тях. Елизабет е толкова засегната от това неуважение, мисленето ѝ — толкова объркано, че намразва Джон Нокс по-силно, отколкото папата, и смята, че е редно да запази добри сестрински отношения с Мери като нейна посестрима-кралица, за да му се възпротивят.
Изпращам бележка на сестра си: най-верният човек на Ричард Бърти я пренася, скрита в крачола на панталона му. Сигурно по времето, когато стига до Катрин, бележката вече мирише силно на потта му. Не знам дали тя ще може да отговори. Не знам дори дали ще доживее да я види. Не знам как е.
Скъпа сестро,
Моля се за теб, скъпа Катрин, в това време на бедите ни. Живея добре и нашата доведена баба, херцогинята на Съфолк, се държи много мило с мен в Гринич. Живея в покоите ѝ и ми е позволено да се разхождам в градините и край реката. Не мога да приемам посетители, но се радвам на компанията на Перегрин и Сюзън.
Пиша постоянно както на кралица Елизабет, така и на лордовете от двора, моля за освобождаването ни и за свободата на Нед Сиймор и горкия ми съпруг, Томас Кийс. Моля те, не ме укорявай, дори в мислите си, задето се омъжих за него. Той е такъв добър човек, Катрин, и ме обича толкова много. Женитбата ни беше гибелна за него. Бих уредила да бъде анулирана, ако това би го спасило от затвора. Но по никаква друга причина.
Научих, че си слаба и отпаднала. Моля те, моля те, бори се за живот. Яж, разхождай се, играй със сина си. Трябва да оживеем, Катрин. Джейн беше тази, която каза „научи се да умираш“, и го каза едва когато над нея бе надвиснала неизбежна смъртна присъда. Тя грешеше. Не е нужно да се учим да умираме. Искам да живея. Искам да живееш. Ще живея. Моля се на Бог, който чува всички наши молитви, и за когото ние сме по-важни от малките врабчета, ти и аз да оживеем и един ден да бъдем заедно. Когато виждам птичките в плетовете около заливаните от водата ливади под двореца Гринич, си спомням за конопарчетата на Джейни и твоята обич към дивите създания и се моля един ден всички да бъдем свободни като тях.
Няма да напиша „Сбогом, добра моя сестро“, понеже се моля да те видя скоро и двете да бъдем здрави и щастливи…