Господарят на войната

Седмица по-късно бях покръстен в река Уск. Церемонията бе извършена от епископ Емрис. След като той ме потопи в студената вода, Сийнуин дойде при мен на калния бряг и настоя и тя да бъде покръстена.

— Ще отида там, където отиде и мъжът ми — каза тя на епископ Емрис, така че той я накара да свие ръце пред гърдите си и я потопи във водата. Докато ни покръстваха пееше женски хор, а вечерта, облечени в бяло, за първи път приехме Христовия хляб и виното. След литургията Моргана извади един пергамент, на който бе написала моето обещание да се подчинявам на нейния съпруг в името на Христа и поиска да го подпиша.

— Вече ти дадох думата си — възпротивих се аз.

— Подпиши, Дерфел — настоя Моргана, — и се закълни пред разпятието.

Въздъхнах и подписах. Изглежда християните не вярваха на стария начин, по който давахме клетви, а ги искаха с мастило на пергамент. И така аз признах Сенсъм за свой господар, и след като написах името си, Сийнуин настоя да впише и своето. Така започна втората половина от моя живот, половината в която спазвайки клетвата си, трябваше да се подчинявам на Сенсъм, макар и не чак така, както се надяваше Моргана. Ако Сенсъм знаеше, че пиша този разказ, щеше да го приеме за нарушаване на клетвата и да ме накаже, но мен вече не ме интересува. Вършил съм много грехове, ала никога не съм престъпвал клетва.

След като се покръстих почти очаквах Сенсъм да ме призове в Гуент, защото той все още беше при крал Мюриг, но господарят на мишките само прибра писменото ми обещание, без да поиска нищо от мен, дори пари. Поне не тогава.

Чуканчето на осакатената ми ръка заздравяваше бавно, а и аз с нищо не подпомагах оздравяването й, напротив — настоявах да се упражнявам с щит. В битка човек пъхва лявата си ръка през двата ремъка на щита и здраво хваща дървената дръжка до тях, но аз вече нямах пръсти, с които да хвана дръжката, така че трябваше да преправя кашиките, така че да се закопчават, за да мога да прикрепям с тях щита към предмишницата си. Не беше толкова сигурно колкото захвата с ръка, но все пак беше по-добре отколкото съвсем без щит. Щом свикнах със стегнатите каиши, започнах да се упражнявам с щит и меч срещу Галахад, Кълхуч или Артур. Не ми беше много удобно, но все пак можех да се бия, макар че след всяко упражнение ръката ми кървеше, а Сийнуин ми се караше докато сменяше превръзката.

Луната се изпълни, а аз не отнесох нито меч, нито жертва за жертвоприношение при Нант Ддуу. Очаквах отмъщението на Нимю, но нищо не се случваше. Празникът Белтейн настъпи седмица след пълнолунието, но ние със Сийнуин послушно изпълнихме заповедите на Моргана и не загасихме нашия огън нито стояхме будни, за да видим как ще бъдат запалени новите огньове. На следващата сутрин обаче Кълхуч ни дойде на гости с главня от новия огън и я хвърли в огнището ни.