Игрите на Немезида [bg]

— Ами протомолекулната проба, която открадна?

Наоми премигна и сякаш се разсея за момент, после поклати глава.

— Не е казвал нищо за това.

— А би ли казал?

Наоми седна на стола до Холдън. Той я хвана за ръката и тя му позволи, но вниманието ѝ бе насочено към Авасарала. Алекс не беше сигурен защо това го притеснява толкова. Тази среща не бе покана за тях двамата да изяснят състоянието на връзката си. И въпреки това, ако тя бе малко по-малко предпазлива с него…

— Да — заяви Наоми. — Би казал. Той обича да се фука. — Интимността на това късче информация изпълни гърдите на Алекс с мрачно предчувствие. Лицето на Холдън остана спокойно. Непроницаемо.

— Добре — каза Авасарала с острота в гласа. — Това е много добре да се знае. — Тя се взря мълчаливо в Наоми. — Като те гледам, май се оправяш. Чу ли нещо от онова, което говорех?

— Достатъчно — отвърна Наоми.

— Ще можеш ли да ни помогнеш?

Въпросът увисна във въздуха, натежал от нюанси и важност. Не „Защо беше на кораба му?“. Не „Откъде го познаваш?“. Не „Каква си му ти, че да се хвали с плановете си пред теб?“. Просто „Ще можеш ли да ни помогнеш?“.

— Добре ли си? — прошепна Еймъс.

— Какво? Добре съм — каза му тя.

— Защото май нещо не те свърта — отбеляза Еймъс, а в същия момент Наоми изрече:

— Искам имунитет срещу съдебно преследване.

Сякаш всичкият въздух излетя от стаята. Това не бе признание, но рисуваше картина, която никой от тях не искаше да признае за възможна. Да искаш имунитет бе признание за вина, дори и да не знаеха за какво е виновна.

Усмивката на Авасарала бе снизходителна и приятелска, и — той бе почти сигурен — лъжовна.

— Пълен имунитет?

— За всички нас.

— Кои сте „всички вие“? — попита Авасарала, оформяйки внимателно думите, докато ги изричаше. — Твоите приятели в Свободния флот?

— Екипажът на „Росинант“ — каза Наоми, после се запъна. Направи пауза. — И може би още един човек.

Алекс стрелна с поглед Еймъс. Тя знаеше ли за Клариса? За нея ли говореше? Усмивката на Еймъс бе дружелюбна и празна. Авасарала почука с нокти по масата.

— Не и за Земята — заяви тя. — Хвърлянето на камъните? Никой няма да получи имунитет за това.

Алекс видя как ударът попадна в целта. От очите на Наоми избликнаха сълзи, сребристи и ярки.

— Екипажът на „Росинант“ — повтори тя. — За другия… може да поискам снизходителност и внимателно отношение по-късно. Ако възникне нужда.

— За Инарос ли?

— Не — отвърна Наоми. — Онзи шибаняк можете да го хвърлите в огъня.

— Трябва да съм сигурна, че разбирам добре — каза Авасарала. — Ти, като бивш член на групата на Инарос, си готова да размениш пълна и точна информация за дейността му както преди, така и след бомбардирането на Земята, срещу пълен имунитет за екипажа на „Росинант“ относно всичко, което не е свързано със сегашните атаки? — Фактът, че в думите ѝ нямаше нито една вулгарност, им придаваше тежест, която притесни Алекс.