Сага за Форсайтови
- Автор: Голзуърди Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Когато даде мнение по делото на Уинифред, Дриймър, К. А. (Соумс би предпочел Уотърбък, но той беше назначен за съдия — толкова късно, че се пробуждаше обичайното подозрение няма ли в случая някаква политическа сметка) бе посъветвал да поискат възстановяване още отначало. След като получат решение в този смисъл, трябваше да изчакат изпълнението му. Когато то не бъде изпълнено, се създаваше положение на законно напускане, което е доказателство за лошо поведение и дава право да се заведе дело за развод. Всичко това беше много добре известно на Соумс. Той минаваше за първокласен юрист. Тази лесна процедура при делото на сестра му го накара още повече да се отчая, като си представи мъчнотията в собствения си случай. Всичко го тласкаше към простата развръзка със завръщането на Айрин. Ако това й беше все още противно, нима и на него му е лесно да заглуши чувствата си, да прости обидата, да забрави мъката? Той, във всеки случай, никога не бе я оскърбявал, и пак правеше такава отстъпка! Можеше да й предложи много повече от това, което тя имаше сега! Готов беше да й направи щедро дарение, осигурено при всички възможни обстоятелства. Често разглеждаше лицето си напоследък. Никога не бе бил самохвалко като оня паун Дарти, не си въобразяваше, че жените лудеят по него, но имаше съзнание за външността си — и то не без основание, защото беше строен, запазен, стегнат, белолик, неповехнал от пиянство и каквито и да са излишества. Форсайтовската брадичка и съсредоточеното изражение бяха в неговите очи качества. Доколкото можеше сам да прецени, нито една негова черта не вдъхваше отвращение.
Мислите и копнежите, с които човек живее ежедневно, стават естествени, дори когато отначало са изглеждали странни. Ако успее да даде достатъчно осезаеми доказателства за решението си, да забрави миналото и да стори всичко възможно, за да й се понрави, защо тя да не се върне?
И така, на 9 ноември сутринта той влезе у Гейвз и Кортигъл, да купи една елмазена брошка.
— Четиристотин двайсет и пет лири, сър, просто срамно евтино. Това е брошка за истинска лейди.
Той беше в такова настроение, че я взе, без да се замисли. И продължи към Поултри със зелената кожена кутийка във вътрешния джоб на палтото си. Няколко пъти през деня я отвори да погледне седемте скъпоценни камъка, които блестяха меко в своето кадифено гнездо.
— Ако дамата не я одобри, сър, с удоволствие ще я сменя по всяко време. Но няма такава опасност.
Да беше наистина така! Той се зарови в работа — единственото успокоение, което имаше. Докато беше в бюрото, пристигна каблограма от Буенос Айрес с името и адреса на една стюардеса, готова да даде под клетва необходимите показания. Това беше съвсем навременно подсилване на естественото отвращение на Соумс към публичното излагане на семейни тайни. А когато тръгна с подземната железница към гара Виктория, желанието да възстанови своя семеен живот получи нов подтик от съобщението във вечерния вестник за един шумен развод във висшето общество. Семейното чувство на всички истински Форсайтови при тревоги и неприятности, склонността им към единство, която поддържаше тяхната сила и мощ, го отведоха да вечеря на Парк Лейн. Нито можеше, нито щеше да спомене на близките своите намерения — беше премного потаен и горд, — но насърчително беше все пак да чувства, че, ако знаеха, щяха да му пожелаят успех.
Джеймс беше в лошо настроение, защото въодушевлението, пламнало в него от нахалния ултиматум на Крюгер, бе угаснало от слабите успехи през изтеклия месец и настояванията на „Таймс“ за по-големи усилия. Не знаеше как ще свърши всичко това. Соумс се постара да го ободри, като повтаряше постоянно името на Бултър156. Но Джеймс все пак не можеше да каже нищо! Онзи Коли… не мърдаше от своята височина, а Лейдисмит157 оставаше без защита в низината и цялото положение изглеждаше изобщо „чудесна каша“; той смяташе, че би трябвало да изпратят там моряци: те са свестни момчета и свършиха работата в Кръм. Соумс намери друг повод за утеха. Уинифред получила писмо от Вал, че в деня на Гай Фоукс158 в Оксфорд имало тържество с бенгалски огньове и той така си очернил лицето, та никой не могъл да го познае.
— О — промълви Джеймс, — Вал е умно момче. — Но почти веднага поклати глава и каза, че не знае какво ще излезе от него; после погледна тъжно сина си и добави, че Соумс пък изобщо нямал син. А той би желал да има внук, който ще продължи името му. Но… ето какво стана!
Соумс трепна. Не очакваше да засегнат тъкмо така съкровената му тайна. Емили го забеляза, че премигва и каза:
156
Английски главнокомандуващ във войната с бурите през 1898–1902.
157
Град в Южна Африка, дълго обсаждан от бурите.
158
Всяка година на 5 ноември в Англия изгарят изображение на Гай Фоукс, който се опитал в 1605 г. да вдигне във въздуха английския парламент.