Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)
- Автор: Грейвс Роберт
- Серия: Клавдий (bg) #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Божественият Клавдий (и неговата съпруга Месалина)». Краткое содержание книги:
— Сенатори, аз поисках да изкажете мнението си по моето предложение, ала от шума, който вдигате, всеки може да си помисли, че това тук не е Сенат, а тържище. Моля, съблюдавайте правилника за вътрешния ред. Какво ще си кажат за нас тези французки благородници?
Шумът секна изведнъж. Млъкваха винаги, щом усетеха, че съм ядосан.
Месалина каза, че с удоволствие щяла да се омъжи за Силий не само заради грубостта му към мен, която си заслужавала небесното отмъщение, но и защото от начина, по който я гледал, била уверена, че ме е нагрубил от ревност и че бил лудо влюбен в нея. Падало му се, щяла да му даде заслуженото за нахалството, като му каже първо, че се развежда и ще се омъжи за него, а чак в последния момент му съобщи, че бракът ще бъде само една формалност.
Тъй избрахме Силий и още на същия ден аз подписах един документ, в който се отказвах от Месалина като съпруга и й позволявах да се върне в бащиния си дом. По повод на това си разменихме много шеги. Месалина се престори, че ме моли за разрешение да остане, падна на колене и поиска прошка за всичките си прегрешения. После разплакало прегърна децата, които ни гледаха смутени:
— Защо да страдат бедните дечица за грешките на майка си, жестоки мъжо?
Отвърнах, че прегрешенията й са непростими: че е прекалено умна, прекалено хубава и прекалено работлива, за да остане при мен. Освен това е непостижима мярка за сравнение за чуждите съпруги и ме е направила обект на световната завист.
Тя прошепна в ухото ми:
— Ако някоя вечер през другата седмица се вмъкна в двореца и извърша прелюбодейство с теб, ще ме изпратиш ли в изгнание? Нищо чудно да се изкуша.
— Да, ще те прокудя, ще прокудя и себе си. Къде ще отидем? Бих искал да заминем за Александрия. Казват, че било идеалното място за изгнание.
— Ще вземем ли и децата? Много ще се радват.
— Не вярвам климатът да им понесе. Ще трябва да останат тука, с твоята майка.
— Мама не разбира от гледане на деца: виж само как ме е възпитала. Ако не вземем и децата, няма да дойда и няма да прелюбодействувам с тебе.
— Тогава ще се оженя за Лолия Полина, за да те ядосам.
— Аз пък ще убия Лолия Полина. Ще й пратя отровни сладкиши, както правеше Калигула с ония, които го оставяха за свой наследник.
— Добре де, ето ти тук документа за развод, подписан както трябва и подпечатан, мръснице такава. Сега вече имаш отново правата и привилегиите на неомъжена жена.
— Дай да се целунем на раздяла, Клавдий.
— Това ми спомня за прочутата раздяла между Хектор и Андромаха в шестата книга на „Илиада“:
Чакай, не бързай да напущаш сцената с твоя развод. Ще трябва да вземеш няколко урока по актьорско майсторство от Мнестер.
— Сега сама съм си господарка. Ако не внимаваш, ще се омъжа за Мнестер.
Смяташе се, че Силий е най-красивият сред римските благородници и Месалина отдавна го харесвала. Но той не се оказал лесна плячка за нейната страст. Преди всичко беше добродетелен човек или поне сам се смяташе за такъв, а и беше женен за една благородничка от фамилията на Сипаните, сестра на първата съпруга на Калигула, и накрая, макар Месалина много да го привличала физически, знаел, че еднакво щедро раздава благоволението си както на благородници, тъй и на прости граждани, на актьори, гладиатори, преторианци, та и на един от партските посланици, и не се смятал особено поласкан, че го е поканила и него. Затова тя трябвало да улови и разиграе рибката с хитрост. Първата трудност била да го накара да я посети. Повикала го на няколко пъти, но той все намирал извинение да откаже. Накрая го примамила с помощта на един офицер от градските стражи, бивш неин любовник, който поканил Силий на вечеря, а след това го въвел в една стая, където чакала тя, с маса, сложена за двама. Озовал се веднъж там, той нямало как да се измъкне, а и Месалина се държала много хитро: отначало изобщо не заговорила за любов, заприказвала за революционна политика. Напомнила му за убития му баща и го запитала как може да понася племенникът на убиеца, още по-кървав тиран, да затяга ярема на робството все по-здраво и по-здраво около шията на един свободен народ. (Ставало дума за мене, ако не сте в състояние да разберете.) След това му доверила, че животът й бил в опасност, защото неспирно ме укорявала, че не съм връщал републиканското управление, както и за жестоките ми убийства на невинни мъже и жени. Заявила също, че съм презирал хубостта й и съм предпочитал слугините и обикновените проститутки, и за да си отмъсти за моето пренебрежение, си позволявала да ми изневерява; волностите й се дължали на крайно отчаяние и самота. Той, Силий, бил единственият човек, истински добродетелен и смел, достоен да й помогне в задачата, на която сега била посветила живота си — възвръщането на Републиката. Готов ли е да й прости невинната хитрост, с която го подмамила тук?