Теория на хаоса
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теория на хаоса». Краткое содержание книги:
Смъртоносният документ е същината на ТЕОРИЯ НА ХАОСА — смразяващ автентичен трилър, който ви държи в напрежение до последната страница. В него се описва глобална интрига и политическа конспирация, която следва отчаяното търсене на митичния ръкопис, който би предизвикал наистина ужасяващи последици за нашия модерен свят.
Същата седмица новината за мистериозното изчезване на Лорънс Седжуик запълни последните страници на няколко национални вестника. С недокоснатите си банкови сметки и папки в офисите му в Ню Орлианс, нещата изглеждаха така, сякаш още веднъж го бяха спипали с ръка в чекмеджето с парите.
Смъртта обаче на един доста авторитетен, макар и малко неизвестен теоретик на политическите науки, не получи толкова голямо внимание в пресата, с изключение на няколко реда в „Ню Йорк Таймс“. Херман Лундсдорф бе починал в съня си, според доклада, на осемдесет и шест годишна възраст. Самотен човек, чиито книги остават единственото свидетелство за живота му.
Не бяха много статиите, които предизвикаха нещо повече от моментен интерес у жителите в една малка ферма в Мариланд. Те бяха прекалено заети с други неща. Собственикът, един ирландец, прочут сред местните жители със своята уединеност, бе започнал да проявява истински признаци на живот — бе започнал да заговаря клиентите на градския пазар и дори бе поканил един или двама на гости. Повечето хора приписваха внезапната промяна у О’Конъл на младата жена, която сякаш не се отделяше от него и за минута. Тя също цъфтеше все повече и по-спокойна с всяка измината седмица. Хейдън Далглиш, главният управител на фермата, дори се бе хванал на бас — за колко време ирландецът ще направи съпруга от младата Алисън. Галин, който много не си падаше по басовете, този път прие облога и заложи петачка, че това ще стане до края на септември.
ЕПИЛОГ
По широката поляна от подстригана трева тук там се виждаше сняг. Птицегадателите предсказваха, че ще е последният за сезона. Ясното небе даваше признаци, че ще потвърди прогнозите им.
Ксандър и Сара седяха на една пейка, доста отдалечени от гроба, но нито единият, нито другият бе заинтересуван от надписа върху плочата, нито пък уверени в причината, подтикнала ги да предприемат това пътуване. Ксандър й бе телефонирал и я бе помолил да го придружи; това беше първият път, когато двамата бяха разговаряли от няколко седмици. Времето, през което бяха разделени, бе оставило особено силен отпечатък върху него след странната раздяла и внезапната безцелност, но той знаеше, че това беше за добро. Сара му бе казала, че й е необходимо да прекара сама известно време, да започне отново, да намери пътя обратно към себе си. Той също трябваше да се опита да направи същото. Седмицата в Хидра обаче не му помогна особено — бе изпълнена със спомени за Фиона. И все пак това беше време, прекарано далеч от нея.
Сега, докато седяха един до друг, те се взираха в името Лундсдорф. Може би имаха нужда да го видят за себе си. Заедно, за последен път.
И двамата бяха пропуснали погребението или по-скоро бяха възпрепятствани този ден, изолирани в една малка къща някъде из Вирджиния. Разпитващите ги специалисти с голямо неудоволствие бяха разбрали, че имена или папки, които да им помогнат в разплитането на провалените опити за терор, нямаше. Ръкописите и документите очевидно не им бяха по вкуса. Ксандър ги умоляваше да унищожат цялата документация. Те на свой ред го бяха уверили, че ще „боравят с материала по възможно най-внимателен начин“. Това не е достатъчно, се бе опитал да им обясни той. Това не било негова грижа, му бяха отговорили те. Едва когато лично президентът се бе обадил, за да предложи личната си гаранция, че всичко ще бъде под пълна секретност, Ксандър отстъпи. Какво друго можеше да направи? Оставаха някои дребни следи, които свързваха двамата с убийството на Скентън, смъртта на Хубер и каквото още бе станало явно в процеса на разследване. „Оставете ни да се погрижим за всичко, докторе, и ние ще забравим за всичко това — му беше казал президентът. — Разбира се, ако има още нещо…“
Боб Стайн се бе оказал повече от услужлив, но дори и той бе признал, че момчетата от Лангли не обичат да споделят наученото с други, дори и с хората, които бяха започнали да разплитат цялата история. Ролята на Причард бе поставила Комитета в доста деликатна позиция; щеше да им е необходимо доста време, преди да успеят да привлекат скептиците на своя страна. Дотогава, всеки щеше да се надява, че ръкописът е попаднал в надеждни ръце или че поне е заключен в някакъв сейф. На първо време Стайн щеше да е зает с почистването на къщата си. Това щеше да стане, разбира се, след една заслужена отпуска. Двата дни, прекарани прикован към леглото, бяха оставили някои белези в психиката му. Бахамските острови, както бе чул Стайн, били особено привлекателни по това време на годината. Щеше да поддържа контакт с тях.