Теория на хаоса
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теория на хаоса». Краткое содержание книги:
Смъртоносният документ е същината на ТЕОРИЯ НА ХАОСА — смразяващ автентичен трилър, който ви държи в напрежение до последната страница. В него се описва глобална интрига и политическа конспирация, която следва отчаяното търсене на митичния ръкопис, който би предизвикал наистина ужасяващи последици за нашия модерен свят.
Джаспърс не отговори. О’Конъл се обърна към компютърния специалист:
— Вярно ли е това, което казва?
— Аз… не знам — отвърна Тоби. — Бих искал да… — той спря и погледна стъклената кабина.
— Давайте, млади човече — насърчи го Лундсдорф. — Уверете се сам.
Тоби се обърна към най-близкия терминал и набра няколко думи.
— Не знам. Тук има подстанции, вторични терминали. — Те обработват информацията само когато са свързани към главния компютър. Иначе остават в спящо състояние. Точно сега в момента са изключени. Докато не открия главния компютър, не мога да съм сигурен.
— О, можеш да си сигурен, млади приятелю — увери го Лундсдорф.
Сара не отдели погледа си от Ксандър през цялото време, докато траеше разговорът, привлечена от странния унес в очите му, поглед, който бе виждала само веднъж до този момент — когато в мотела й бе разказвал за смъртта на Ферик. Сега обаче тя усещаше присъствието и на нещо друго зад погледа му — усещането за сила. Тя сякаш нарастваше, съсредоточаваше мислите му, докато в един момент той се хвърли през бюрото върху Лундсдорф.
В същия миг Паоло го последва с пистолет, притиснат във врата му. Италианецът го издърпа от стареца и заби дулото в ребрата му.
Изненадата в очите на Лундсдорф беше повече от очевидна. Изражението на Ксандър обаче остана непроменено.
— Махни това нещо, Паоло — заповяда Лундсдорф, докато се наместваше на стола си.
— Защо? — запита Ксандър със спокоен глас. — Защо чакаш? Ти уби Тайг, сега ще убиеш и мен. Защо не приключим?
— Казах, махни го.
— Та ти дори имаш и публика — продължи той. — Това не те ли възбужда…
— Достатъчно — изрече Лундсдорф с вече клокочещ гняв в гласа си.
— Паоло е наясно, че съм прав, нали, Паоло?
Италианецът погледна Лундсдорф. Старият мъж повтори думите си:
— Махни пистолета.
Паоло се поколеба.
— Той никога няма да направи онова, което искате от него.
— Махни го, Паоло! Ти не разбираш. Няма да допусна втори Волфенбютел. — Лундсдорф погледна Ксандър. — Веднага престани с това глупаво държане!
— Как мислиш, Паоло? — продължи да го боде Ксандър. — Ти разбираш ли?
— Нека да довърша мисълта си — настоя италианецът. — Той не си струва…
— Никой ли не ме чува! — изрева Лундсдорф. — Да не си мислиш, че не знам какво правя, доктор Джаспърс? Мислиш си, че не виждам какво целиш с дребните си игрички ли? Предприемаш крайно рискован ход.
Ксандър се втренчи в очите на италианеца.
— Направи го, Паоло. Спести ни всичките главоболия. Натисни спусъка.
Италианецът първо погледна Лундсдорф, после Ксандър. Челюстта му се напрегна. Миг по-късно звукът на единичен изстрел прокънтя в затворената кабина. В продължение на няколко секунди нищо не се случи. После, много бавно, Паоло рухна на колене, отворил широко в изумление очи. Той се просна на пода; главата му прокънтя върху пода.
— Той щеше да направи онова, което ти искаше от него — изрече Лундсдорф, овладял гласа си. В ръката си стискаше малък пистолет. — Не можех да го допусна.
Сара и останалите наблюдаваха безпомощно развитието на зловещата сцена. Ксандър се приближи до бюрото и дръпна револвера от ръката на стареца.
— Но ти го знаеше — изрече Лундсдорф с почти детинска усмивка. — А сега ти ще ме убиеш. Колко добре владееш ситуацията.
Ксандър остана странно спокоен с насочен срещу Лундсдорф пистолет.
— Не — отвърна той, — ти ще ми кажеш как да спрем всичко това. Някак си не мога да повярвам, че процесът е необратим, както се мъчиш да ме увериш.
— Повярвай ми, нищо не можеш да направиш — изрече Лундсдорф.
— Наистина ли? — Ксандър насочи револвера към гърдите си. — А какво ще стане, ако го използвам върху себе си? — Той направи пауза. — Къде би ни отвело това с твоето предначертание?
Усмивката на стареца бавно изчезна от лицето му.
— Няма да го направиш.
Ксандър се втренчи отблизо в очите на стареца.
— Наистина ли го вярваш?
В продължение на половин минута никой не се помръдна. Тогава, много бавно, Лундсдорф се наклони към него, сякаш да му каже нещо. Ксандър за миг се отпусна. Старецът грабна пистолета от ръката му, обърна го към гърдите си и натисна спусъка. Тялото му се разтърси и той рухна в креслото си. Лундсдорф загледа Ксандър с лека усмивка.
— Въпросът сега е — прошепна той, — какво ще направиш ти? — Той се закашля. — Генералите или ръкописа? Насилието или редът? Хаосът или стабилността? — Устните му се покриха с кръв. — Бухалът на Минерва разпери крила. И сега вече нямаш никакъв избор. И никога не е имало такъв. — Главата на Лундсдорф клюмна, усмивката остана като отпечатана върху лицето му.