Директивата "Янсън" [calibre 2.52.0]

Янсън знаеше, че мъжете и жените, които пускаха по някоя и друга лъжа пред любопитните журналисти, бяха щедро компенсирани. Е, те нямаше как да са наясно, че телефоните им се подслушват двайсет и четири часа в денонощие, че ги следят, но това не можеше да ги притесни, защото не знаеха за него.

— А това сензационно издигане? Как се обяснява?

— Да, тук нещата малко загрубяват. Но както ги казах, имаше много печен екип от експерти към програмата „Мобиъс“. Те — би трябвало да кажа ние, макар че аз участвам едва от седем години — подготвиха почвата. И ето, получи се човек, който отговаря за цяла империя. Човек, който манипулира световните събития, както ние не бихме могли.

— Манипулира…? Какво означава това? — попита Янсън.

— Мисля, че знаеш. Фондация „Свобода“. Идеята за решаване на конфликти. За „направляваната демокрация“. Всичко това.

— И така този велик хуманист финансист, „умиротворител“…

— За първи път му лепнаха това прозвище в телевизионното предаване „60 минути“ и то стана популярно. Умиротворителят създаде фондация с представителства в почти всяка столица в света.

— Ами невероятната хуманитарна помощ?

— Нашата страна не е ли най-щедрата? И не е ли истина, че колкото и добрини да правим, мнозина по света ни мразят в червата си. Да, налагаше се да предложим някаква утеха за най-размирните места в света. До Световната банка, както знаеш, се прибягва в краен случай. Докато този приятел е заемодател от първа ръка, което му осигурява огромно влияние сред правителствата по целия свят. Питър Новак: странстващият посланик за мир и стабилност.

— Нещо като балсам за душата.

— Скъп балсам, не се заблуждавай. Но „Новак“ можеше да посредничи, да разрешава конфликти, което ние не бяхме в състояние да правим открито. Поддържаше ефективни и тайни контакти с режими, които ни смятат за Големия сатана. Той беше човекът външна политика. И онова, което му помагаше да постига невероятни резултати, беше фактът, че не е свързан с нас.

На Янсън му се зави свят, в главата му прокънтяха познати гласове — доверителни, предупредителни, заплашителни. Никос Андрос: „Вие, американците, не можете да проумеете антиамериканизма. Вие толкова държите да ви обичат, че не можете да разберете защо изпитват към вас толкова малко обич. Човек ходи с тежки обувки и се чуди защо мравките под краката му го мразят.“ Ангъс Фийлдинг: „Едно от нещата, което вие, американците, няма да разберете никога, е колко е дълбок антиамериканизмът…“ Сърбинът с очилата със златни рамки: „Вие, американците, винаги искате онова, което го няма в менюто, нали? Никога не сте доволни от избора.“ И унгарският кръчмар: „Вие, американците, се оплаквате от контрабандата на наркотици в Азия, а същевременно наводнявате света с техния електронен еквивалент… Където и да отидете, откривате собствените си следи. Змийската отрова е навсякъде.“